Г-н Хаджигенов, част сте от “Отровното трио”. Предлагал ли ви е някой да превърнете отровата в лекарство? Ако не за друго, поне да съхраните енергията на протеста?
– Не трябва да берете грижи за енергията на протеста. Имаме конкретни идеи за нейното съхраняване, но разговорите за това сега са преждевременни. Твърде преждевременни. В момента протестът има ясни цели – чисто политически и откровено непартийни. Така че ще сме навън докато не постигнем целта. След това ще си говорим за всичко останало.
Партийните идеи може да ги обсъждате с партиите на воля. Те и без това са на протеста, защото знаят, че идат избори.
То партията в момента е само една.
– На протеста има двайсет партии. От „Възраждане” та до… не знам до коя. От крайно десни до ултралеви.
В смисъл има членове и симпатизанти или сред хората щъкат и партийни лидери?
– Има и лидери.
А Мая Манолова, която и лидер даже не е?
– Не е, но е с двата крака в политиката.
Нещо като сам юнак на коня.
– Да, но движението й „Изправи се.Бг” е готово да бъде преструктурирано в партийна формация. Както и да е. Темата за партиите – гледам да я прескачам, защото държа протестът да е изцяло граждански. Мисля, че засега се справяме с тази задача без проблем.
Как ще коментирате разтрояването на протеста? Вие – пред президентството, „Системата ни убива” – пред Министерския съвет, блокадите – пред Софийския университет и на „Орлов мост”.
– Защо решихте, че има разделение?
Така изглежда отстрани.
– Е, можем ли с Арман Бабикян и с професор Велислав Минеков да присъстваме едновременно навсякъде? Ако това е разделение, значи сме разделени с Русе, с Варна, с Пловдив… с цяла България. Ама сме заедно. Не можем да огреем навсякъде и не това е идеята, защото протестът е на гражданите. Да, ние може да сме подбудители и организатори в някаква степен, можем да помагаме. Но ние да сме протестът и без нас нищо да не се случва – много моля, който си мисли така, тежко се е объркал.
Помните ли, как четохте книги пред Министерския съвет?
– Спомням си, да. Добре си спомням.
Кога беше това?
– Май преди година и половина решихме да четем на Тиквата.
А вярвали ли сте, че ще докарате съпротивата до тук?
– Аз не съм вярващ тип.
Сигурно, но според мен онова четене беше първата копка на днешния протест.
– Не. Цялата история тръгна много отдавна. И аз, и професорът, и Арман поне от десет години се борим със свинщината. По свои си начини.
Но тогава за първи път се събрахте на едно място и на живо – в ефир.
– Събрахме се преди три години. Но четенето на Тиквата наистина бе първото ни самостоятелно протестно действие. Така че, ако обърнете внимание на случилото се след онова първо четене, ще видите, че ние вървим стъпка по стъпка нагоре. И честно да ви кажа – мащабите на това, което се случва от месец и нещо, изобщо не съм си ги представял. Участвал съм в много протести, а през 2013 г. даже бях деен участник, да си послужа с тази отживелица. Такова чудо като днешното обаче никога не е било. И никой, който е с всичкия си, не може да каже, че е предвиждал точно това. Аз също не съм си го представял. Да, мечтал съм си, но за първи път в живота ми действителността надхвърли мечтите ми.
Тоест – протестът си продължава по досегашната „процедура”, така ли?
– Вижте, ние еволюираме. Всеки ден правим нови и различни неща.
А в невидимия спектър какво се случва?
– Всеки ден учим хората как да бъдат граждани. Те вече правят разлика между население и гражданско общество. И знаят, че трябва да бъдат граждани, че е законно и безопасно да бъдат граждани. Набират смелост. Искрите, които пръскаме от 3-4 години, вече се носят от много хора и полека-лека се превръщат в пламъчета. Накрая ще пламне всичко – най-накрая!
А феникс ще литне ли от пепелищата?
– Ще.
А не се ли притеснявате, че може да се случи варненският прецедент от 2013 година?
– Не. Не се притеснявам, тъй като този протест – вече спокойно мога да го кажа – е коренно различен от всичко познато до момента у нас. И в не малка степен заслугата е наша.
Мисълта ми е, че тогава – четири месеца след масовите протести във Варна, след самозапалването на Пламен – варненци си избраха кмет от ГЕРБ.
– Значи „избраха” е сериозен недостатък. Съмнявам се, че варненци избраха кмета от ГЕРБ. Защо сега ГЕРБ изпадат в истерия при мисълта, че няма да контролират изборни процес? Защото иначе никой никога няма да избере ГЕРБ. Това е причината!
Сигурно, но това не променя фактът, че поне половината от жителите на Варна бяха по улиците, но на местните избори гласуваха около една четвърт от избирателите.
– Факт, но кой брои изборните резултати?
Ако бяха гласували 80 процента, дали вотът щеше да бъде манипулиран толкова явно?
– Резултатът щеше да е същият. Вижте какво се случи в Беларус! Там отидоха до урните и гласуваха всички. И изведнъж резултатът се промени – от 80% срещу Лукашенко, стана 80% за Лукашенко.
У нас е същото. Бойко Борисов е спечелил един-единствен път избори – през 2009 г., когато за първи път вкара ГЕРБ в парламента. Никога повече той не е печелил избори реално. Помним депутатите, които носеха чувалите, помним личното броене на Мишо Константинов, помним как дори Върховният административен съд отказа да брои. Ето го резултатът!
Добре, ако утре правителството падне, ще правим извънредните избори по сегашния кодекс, който обслужва тях. Каква е ползата?
– От край време ние артикулираме две неща: първо – електронно гласуване, второ – “хартиено” гласуване по пощата, трето – максимално публичен изборен процес.
Пощата е тяхна.
– Да, пощата е тяхна. Но пуснете един милион пликове, моля ви се! И още нещо, за което говорим от много време и което законът не го забранява: всеки, който иска, си купува хубава камера, плаща си интернета, снима и качва линка в социалните мрежи. Ако трябва, ние ще направим специален сайт с неограничен достъп. Елементарно е. Не е забранено по закон, така че осигуряването на максимално честни и прозрачни избори не би трябвало да ни е проблем.
Значи има начин да бъде осигурен прозрачен вот.
– Категорично да. Защото срокът за въвеждане на машинното гласуване най-вероятно няма да бъде спазен. Доколкото разбрах от специалисти, обществената поръчка ще отнеме девет месеца. И ако тръгнат да я жалят, през следващата петилетка също няма да има машинно гласуване. То обаче засяга само България. Какво правим с един милион гласоподаватели в чужбина? Тоест – там задължително ни трябва гласуване по пощата и електронно гласуване.
Отбиването на номера със задграничните секции е адски тъп.
Тъп е. Примерно – в Щатите има три секции, въпреки че само в Чикаго има 300 000 българи. В Англия положението е още по-зле. В Германия също имат две-три секции. Това е безумие.
Добре, протестът побеждава. И какво правим с Точка № 2 от дневния ред – съдебната система?
– Започваме с нея. Не напразно казваме – сваляне на правителството.
С ремонт на конституцията или чрез обикновени законодателни промени?
– Няма такъв вариант. В момента, в който свалим правителството, се местим пред Съдебната палата. Гешев си заминава. В идеалния вариант ни трябва нова конституция, а в неидеалния – сериозно ремонтирана. Големите проблеми са два: мястото на обвинението и недосегаемостта на главния прокурор. Според мен мястото на прокуратурата не е в съдебната, а в изпълнителната власт. Категорично. През 1991 г. обаче бяха направени много компромиси – кой от кой по-отвратителни!
Г-н Хаджигенов, защо според Вас магистратите са толкова инертни? Страх ли ги е, или си мълчат по съвест?
– И ги е страх! Съдебната система е безобразно консервативна. Времето там е спряло преди около 200 години. Но… полека-лека черупката започва да се пропуква. Всеки ден на протестите виждам съдии от всевъзможни рангове, виждам прокурори, виждам и полицаи, които не са на работа.
Значи можем да доживеем денят, в който съдиите ще се разбунтуват и ще излязат на протест в защита на независимостта си. Всъщност, те защо все още не са излезли на протест?
– Говорим за каста, която до преди две-три години отговаряше еднозначно на всяка критика: „Ние говорим само с актовете си!” Наистина времето е спряло преди 200 години. Съдът не е някакво странно животно, което живее в собствен свят или във вакуум.
И с прокуратурата не би трябвало да е така.
– Прокуратурата не я коментираме. Защото мястото ѝ е сбъркано очевидно. Всичко в прокуратурата е сбъркано.
Значи и хората са сбъркани – всички или “само” половината?
– Когато мястото е сбъркано, какви хора отиват там? Отиват такива, които са подходящи, т.е. такива, които влизат в калъпчето. Когато калъпчето е триъгълник, там отиват триъгълничета.
Триъгълничетата трябва да бъдат разтурени още от университетите…
– От години говоря, че основният проблем у нас е образователен. Ние издаваме дипломи на килограм. Само който не е пожелал да си има диплома, само той си няма. От висшите училища излизат, ако не пълни идиоти, то поне достатъчно неграмотни индивиди. Хора, които нямат елементарна представа от съдържанието на дипломите им. Затова трябва да изградим съдебната система по нов начин, с нови хора и по нови правила. Промените трябва да са драстични, за да може системата да заработи както трябва.
Представяте ли си – реформираш съда като го разтоварваш от дела. Как така съдът ще се разтоварва от дела, след като това му е работата – да решава спорове? Това си е чист отказ от правосъдие. Също като вдигането на таксите! Трябвало да се издържа съдът. Това да не е търговска фирма?
Ние, гражданите, чрез данъците си трябва да издържаме правосъдието, а не да му плащаме в брой. В Щатите срещу 200 долара можеш да съдиш когото искаш и за колкото милиона пожелаеш – пет, десет, сто… Това е пример за правосъдие, а не нашето.
Четири процента на първа инстанция.
– Да…
После – по още два процента за всяка следваща инстанция и си стават цели осем процента…
– Така е! Ако делото е за 100 000 лв., първата държавна такса е 4000 лева. Въобще не стигаме до адвокатски хонорари, защото повечето хора вече са избягали с писъци. Затова имаме банкови лобита, застрахователни лобита, колекторски лобита, имаме и не знам какви си монополи – защото хората нямат пари да ги съдят.
Затова и половината от гражданските дела се решават през наказателна репресия, защото наказателното правораздаване е безплатно.
Това е друг вид порок, макар процентът да не е чак толкова голям.
Защо тогава прокурорите – при 120 000 регистрирани престъпления годишно – имат 300 000 преписки?
– Защото всяко правителство учи гражданите да “мятат” проблемите си на прокуратурата, пък тя да се оправя както намери за добре. Това е пълна глупост. Прокуратурата трябва да се занимава само и единствено с престъпления.
Според вас при Филчев, при Цацаров или сега положението в прокуратурата е най-тегаво? Все си мисля, че Филчев е недостижим в някои отношения.
– В дивотията си, в простотията си – може би да. Но пък Гешев, според мен, във всеки момент ще го прескочи, ако не го е прескочил вече. На Филчев не може да му се оспори едно: имаше някакъв мозък в главата си. Да, сбъркан – но мозък. Докато при Гешев – в главата му има бръмбари. Това е по мое мнение. Аз го познавам от следовател – там нещата са трагични. Така че онова, което започна Филчев някога – аз съм Бог и над мен няма никой, Гешев го доведе до абсурд. Между другото, при Цацаров беше същото, но той беше достатъчно умен да не си отваря толкова много устата.
Според мен Цацаров е най-умният от всичките.
– Не мога да преценя, защото аз не го познавам.
Съдейки по публичните му изяви. Освен това той успя да прекара някои от идеите си през Конституционния съд и ВКС и на практика бетонира статуквото.
– Публичните му изяви бяха безобразни, но артикулирани една идея по-възпитано и по-смислено от тези на Гешев. Всъщност, аз дълго време мислех, че ако Цацаров е мозъкът зад Гешев – защото главният прокурор в момента има нужда от мозък. Напоследък обаче чувам, че може би Цацаров не е този мозък. Чудех се защо Цацаров отиде в КОНПИ, след като няма никаква причина да отиде точно там. Чак оня ден, като излязоха данните за вдигането на запорите на БТК, разбрах защо е отишъл в КОНПИ. Но това ме наведе на други едни мисли. Може би Гешев вече не се нуждае от Цацаров? Може би му се обаждат от Дубай? Де да знам, чудя се…
От Дубай?
– Да! Защо не от Дубай? Може и от “Росенец”, разбира се, но е по-вероятно да е от Дубай. Ако трябва да разсъждавам по-активно – вероятно от Дубай.
Човекът с пурите или човекът с цигарите?
– Този с пурите вероятно е Божков, а Пеевски не знам дали пуши. По-скоро не е Божков. Съдейки от стоте обвинения, които има, не е Божков. Другият ще да е. Този с инициалите „десет”.
Как смятате, добре ли “седите” в медийното пространство?
– От ден втори, от ден трети не само нашите медии са на мегдана, а и световните. Всички големи немски медии са тук. Най-големите френски медии са тук. Най-големите испански медии са тук. Може би от ден девети, десети влязохме в „Ню Йорк Таймс”, „Файненшъл таймс” и „Уолстрийт джърнъл”. Днес сме в „Сан Франциско Кроникъл”. Така че не можем да се оплачем от липса на медийно внимание.
Има ли смисъл от денонощно отразяване на протестите? Това ще помогне ли, или ще банализира събитието?
– Определено има смисъл. Кафявите медии нали използват пропаганда, т.е. твърдят определени неистини? Когато има денонощно отразяване, всеки човек – дори и с два милиграма мозък в главата си – ще може да направи разлика. Вярно ли е това, което твърдят кафявите медии, или не е. Така че да – има нужда и това се случва.
В крайна сметка, докарали сме го до етап “Война на изтощение”. Продължаваме да учим гражданите – какво, как, защо. В крайна сметка ще победим, но това ще отнеме време. Аз не напразно в една от речите си цитирах Джон Кенеди, който казва: „ Ние решаваме да отидем до луната или да направим друго нещо, не защото е лесно, а защото е трудно”.
Това, което правим ние в момента, е трудно. Доста по-трудно, отколкото да свалиш непозната жена на улицата. Свалянето на правителството – особено на корумпирано с десетилетия правителство – е изключително трудна задача. Тоест – идеята, че ще стане ей така – за два дни и от самосебе си – е готина, ама не става. Ако бяхме Италия, Испания, Гърция или някоя друга такава държава – два дни даже са им много. Но това означава да бяхме изкъртили тоалетни, да сме обърнали няколко коли, да сме натрошили околните витрини…
Точно това щях да попитам: защо нашите протести са най-мирни и тихи – защото сме леко плашливи или защото сме интелигентни и възпитани?
– Глупости – ние сме доста невъзпитани. Просто хората у нас още не знаят, могат да бъдат граждани. Ако случайно знаят – не знаят как, не знаят и защо. Това е нещото, което ние правим от ден първи. Обучаваме ги, водим ги за ръка. Аз за това изнасям „правни лекции” непрекъснато. За да са спокойни хората, че е законно. И все още сме мирни. Докога – не знам. Но, като гледам накъде вървят нещата в правителството, какви ги върши Борисов и какви ги творят коалиционните патриоти… Не съм сигурен, че протестите ще останат мирни още дълго.
