До 21 август фирмите, задължени по Закона за мерките срещу изпирането на пари, следва да приведат дейността си по изискванията на закона. Сроковете са били многократно удължавани. Очакването е да няма ново удължаване, каза пред "Хоризонт" адвокат Асен Апостолов. Законът възлага вътрешни задължения на фирмите и организациите да прилагат политики и процедури срещу подобни практики.
Темата набира популярност по аналогия с регламента за защита на личните данни GDPR през 2018 година, посочи адвокат Апостолов. От една страна законът засяга институциите, опериращи във финансовия сектор като банки и инвестиционни посредници. От друга обаче се простира върху разнородни по вид фирми и самостоятелно наети специалисти. „Например търговците на едро, адвокати, счетоводители, нотариуси, юридически лица с нестопанска цел. Всички тези лица следва да осъвременят, казва законът, своите вътрешни правила срещу изпирането на пари и финансирането на тероризма или съответно да приемат такива правила, ако все още нямат.“
Освен вътрешните правила, всяко задължено по закона лице следва да изготви и оценка на риска на дружеството, поясни юристът. „На практика трябва да се оцени доколко дейността на дружеството е застрашена да бъде използвана за изпиране на пари или финансиране на тероризъм.“ Това става чрез анализ на клиентите на съответната фирма, географските райони, в които тя оперира, дали се разплаща в брой или по банков път и чрез други подобни маркери.
За сдруженията и фондациите с нестопанска цел срокът е малко по-дълъг от общия и е до 13 септември, уточни юристът.
ДАНС е надзорен орган в този сектор. Диапазонът на санкциите е широк. На санкции подлежат не само фирмите, но и техните управители и изпълнителни директори.
