Японското стопанство отчете най-острия в историята си срив от 7.8% през второто тримесечие спрямо първото или 27.8% на годишна база. Публикуваните на 17 август стойности напомнят безкомпромисно за суровия финансов натиск на пандемията, на който е подложен светът.
Страната на изгряващото слънце се бореше с хилав растеж още преди да избухне кризата от COVID-19 и икономиката й изпадна в рецесия още в края на март след две последователни тримесечия на спад. Последните числа дефакто са трети пореден тримесечен период на свиване на БВП, с което се повтарят най-слабите резултати от 1955-а. Данните за април-юни пък са най-ниски откакто през 1980-а започват да се натрупва сравнима статистическа информация и са малко по-лоши от очакванията на анализаторите за 27.2% годишно намаление на БВП през този отчетен период.
Един от основните фактори за спада е острият срив на индивидуалното потребление, което има над 50% дял от БВП. То е потънало с рекордните 8.2 процента. Износът също е намалял съществено заради усложнения от пандемията световен търговски оборот. Задграничното потребление (износът минус вносът) е отнело рекордните 3% от БВП, в резултат на орязаните с 18.5% достевки. Особено е пострадал износът на автомобили, нанесъл сериозни поражения на едни от най-мощните мотори на японското стопанство – "Мазда мотър" и "Нисан мотър". Това низходящо движение ще окаже допълнителен натиск върху японското стопанство което вече се бори с отрицателния ефект от увеличения на 10% данък върху продажбите през 2019-а.
Все пак, в данните за второто тримесечие на Япония има и лъч надежда: капиталовите разходи са намалели с 1.5% – доста под очакваните 4.2% – заради солидните инвестиции в софтуер.
Въпреки че третата по големина световна икономика е потънала на по-малка дълбочина от щатската с нейния срив с 32.9%, японският спад е много по-голям от отчетения през първото тримесечие на 2009-а (17.8%) след като колапсът на "Лиймън брадърс" разлюля глобалните финансови пазари. Размерът на реалния БВП през второто тримесечие на тази година се е свил до 485 трлн. йени – най-ниската стойност от периода април-юни 2011-а, когато Япония все още продължава да се бори с последствията от две десетилетия на дефлация и икономическа стагнация.
Акциите на японските компании паднаха най-мощно за последните две седмици след реализирането на данните за БВП. Понижи се и оходността на правителствените облигации.
Министърът на икономиката на Япония – Ясутоши Нишимура – призна, че числата за БВП са "изключително слаби", но посочи и някои положителни явления, като наблюдавания напоследък ръст на потреблението. Анализатори обаче предупреждават, че компаниите може да продължат да съкращават работни места и разходи при нов взрив на заразата и несигурно световно търсене. Подновеното напрежение между Вашингтон и Пекин също може да натежи върху слабото възстановяване. Близо 90% от икономистите, анкетирани от агенция "Ройтерс", очаква този конфликт да засегне Япония.
