С предприетите мерки срещу разпространението на коронавируса у нас и в Европа бе нанесен силен удар върху тексилната индустрия. Недостигът на кадри днес не е най-големият проблем на този сектор. Важното сега е фабриките да оцелеят и да се запазят. Браншът години наред се движи под влиянието на износа. Клиентите му са от Германия, Франция, Италия, а в тези страни са наложени различни ограничителни мерки или карантина. Пандемията затвори границите, скъса се веригата на доставка на материали, а повечето са от внос. Големите магазини затвориха и оставиха текстилните фирми с вързани ръце – да произвеждат или да спрат. А ако нарушат договорите? Хората купуват по-малко, а е-търговията, която преживява истински бум, не може да замести офлайн магазините. Големите вериги не поръчват, а липсата на клиенти означава, че те може и да не вземат това, което са поръчали или пък няма да го платят – поне не в този момент. Така към дъмпинга на вътрешния пазар на стоки от Турция, Корея, Китай и Индия и големия сив сектор се добави и пандемията. Работата на ишлеме замря. А като следствие от всичко това и финансовите резултати очертават една картина с преобладаващо черни краски.
А тъй като голяма част от фирмите са експортно-ориентирани,. ситуацията с възстановяването на производството и търговията остава още неясна. Продажбите на текстилни изделия на нашия пазар също вървят трудно.
Вярно, коронавирусът отвори нова, но много малка ниша – шиене на предпазни маски и защитни облекла, Но това реално е капка в приходите на фирмите. И не може да компенсира липсата на стабилни приходи от основното им производство и износ.
Кризата с коронавируса ни показа колко обвързани сме вече глобално. И ни напомни колко сме зависими – и като държави, и като компании.
На този етап от разпространението на коронавируса е невъзможно да се направи оценка и измерване на ефектите от пандемията върху дейността, активите и икономическото развитие на фирмите от бранша. Неблагоприятен ефект може да окаже намалената покупателна способност на хората и намаленото търсене.
Разрастването на пандемията, което се наблюдава в страната и по света в летните месеци, оказва неблагоприятен ефект върху свободното движение на стоки и би довела до затруднено изпълнение на търговските договори за експорт на стоки в ЕС и в трети страни, както и доставката на суровини и материали за производствения процес.
"Мизия-96" – силна обвързаност с международния пазар
Шивашкото предприятие "Мизия 96" АД в Плевен, вече усети негативните последици от мерките, наложени за ограничаване на разпространението на коронавируса. През първото тримесечие е имало спрени доставки на материали от страна на клиент от Германия, намалена е била програмата за производство на една холандска компания. Заедно с това се е наложило временно спиране на работа и 14-дневна карантина на целия персонала на предприятието, който наброява 1000 човека. От една страна, поради липса на работа, и от друга – с цел запазване здравето на хората и да не се допусне разпространението на вируса.
В случай на разрастване на епидемията са възможни сътресения при работата на дружеството предвид силната обвързаност на работата му с международния пазар и евентуалната нужда от принудителни действия по карантиране на персонала. Разпространението на вируса би могло да доведе до нуждата от непридвидимо като време спиране на работа за съхраняване на здравето на работниците. Заедно с това може да има временен (докато трае пандемията) отлив на клиенти заради забавянето на сроковете на изпълнение на поръчките – било заради принудителни карантинни мерки, било поради забавяне на доставки на стоки и материали от чужбина (поради затваряне на граници) или от България (поради временно затваряне на предприятия). Всичко това може да доведе до намаляване на приходите, отбелязват мениджърите на "Мизия 96". А този риск няма как да бъде управляван ефективно поради множеството неизвестни, които поставя.
През първото полугодие на тази година нетните приходи от продажби на готова продукция са намалели и като брой продадени изделия, и като стойност спрямо същия период на миналата година. Предвид спирането на работата и разходите по производствената дейност са по-малко. Фирмата завърши периода с печалба от 120 хил. лева, но в края на март тя е била 136 хил. лева.
Дружеството се контролира от "Мизия-95" АД, което има дял от 65.07%, и Христофор Петков Дочев – с дял от 13.62% от книжата с право на глас.
Вътрешният пазар е определящ за "Декотекс"
Сливенската фирма "Декотекс" АД е специализирана в производство на нетъкани подови покрития (тъфтинг) и търговия в страната и в чужбина. Основното производство през първото полугодие е било съсредоточено именно в тези изделия. Обемът на продукцията е силно свит – само 21 000 кв. м при 56 000 през миналата година. По-малко са продажбите и в натура, и в стойност. Освен това фирмата търгува в страната и в чужбина и с килими, и с килимени изделия.
Основни нейни пазари през първото полугодие остават Румъния и Полша. Общо 10.6% от изделията през миналата година са били изнесени, докато през шестте месеца на 2020-а е направен експорт на 6.8% от продукцията. А относителният дял на вътрешния пазар расте. Фирмата разширява дейността си у нас чрез големите хипермаркети.
Основният риск, произтичащ и от резултатите за полугодието, пред който може да се изправи фирмата е значителното намаление на обема на продажбите в резултат на загуба на клиенти. Сред важните проблеми за решаване са подобряване на стратегията на фирмата за откриване на нови пазарни ниши, клиенти и изделия, както и подобряване на ценовата политика, отбелязват мениджърите.
"Каппа технолоджи" контролира 91.94% от капитала на "Декотекс".
"Мак" е изложена на силна конкуренция
"Мак" АД – Габрово е един от най-големите български производители на памучен текстил и конфекция на униформено и работно облекло. Продуктовото му портфолио е фокусиран върху няколко сектора: военна отбрана, здравеопазване, хотелиерски услуги, образование, мебелна промишленост и индустрия.
Дружеството отбелязва намаление на общите приходи за полугодието. Основният дял е от продажба на продукция – тъкани и стоки – конфекция, произведена от дъщерната фирма "МАК-В" ЕООД. Разходите са намалели.
През тази година вътрешният пазар е поел 70.7% от изделията при 47.3% за същия период на 2019-а. Към Европа са поели само 29.3% от стоките. но сделки има и с фирми от страни извън Евросъюза.
През първото полугодие цените на преждите, които са основен материал за производство продължиха да се покачват в резултат на непрекъснатия скок на цените на памука. Това покачване е най-големият риск за дружеството.
Фирмата е изложена на силна конкуренция, част от приходите й, особено в Германия, зависят от притежаването на лиценз, който пък се получава от оторизирана лаборатория. Макроикономическата среда, по-специално в България, Германия, Сърбия, оказва съществен ефект върху операциите на "Мак" АД.
"Дюкер" ООД – Габрово владее 79.66% от капитала. Георги Бижев, който е председател на борда на директорите, притежава 7.16% от акциите с право на глас.
