Подписаното споразумение между Израел и Обединените арабски емирства, с което двете страни установиха нормални дипломатически отношения, е категоричен успех за Израел. Емирствата също имат причина да са много доволни. Палестинците изразиха публично недоволство, въпреки че последиците за тях може и да не са чак толкова лоши. Очаквано, главният враг на Израел в региона – Иран, е крайно недоволен. Но, ако има някой, за когото сделката да е най-добрият подарък в най-подходящия момент, това безспорно е Доналд Тръмп.
Израелският премиер Бенямин Нетаняху отбеляза исторически успех с това, че преодоля доктрината "Земя срещу мир", утвърдената от предшественика му Шимон Перес (след мирния му договор с Йордания) и почиваща на идеята, че Израел получава мир от арабските си съседи, ако отстъпи някаква част от окупираните арабски земи. Нетаняху получи дипломатическо признание от Емирствата без подобни отстъпки.
За еврейската държава е хубаво, че 25 години след мирния й договор с Йордания, получава признание от още една арабска страна, при това – първата от Персийския залив.
Главно условие за сключването на
Споразумението "Авраам"
– носещо името на библейския пророк, еднакво почитан в юдаизма и исляма – бе Израел да се откаже от предвиденото анексиране на палестинските територии на Западния бряг. То даде на Нетаняху необходимото политическо пространство, за да може да не го извърши, с минимални негативни последици за себе си.
Подкрепяното от години от международната общност решение на близкоизточния конфликт чрез създаването на "две държави" предвижда по-голямата част от Западния бряг да бъде върната на палестинците. Като част от предполагаемото мирно споразумение се очакваше част от еврейските селища в региона да бъдат закрити. Преговорите обаче се протакат от години, без на хоризонта да се задава компромис.
В същото време, израелската десница натискаше правителството на Нетаняху просто едностранно да анексира всичко, което на израелците им се иска да остане част от държавата им, без да се допитва до палестинците.
През януари администрацията на Тръмп разкри своя мирен план, изработен от израелски и американски представители без палестинско участие. Той създаде за Нетаняху нужните условия да пристъпи към едностранното анексиране и в продължение на месеци изглеждаше, че израелският премиер е готов да го направи. Всъщност официално обявената дата бе 1 юли.
Тази стъпка обаче
щеше да предизвика истинска буря
и Нетаняху бе напълно наясно с това. Срещу Израел щяха да скочат не само традиционните му противници, но дори и онези ислямски страни, които му симпатизират, щяха да са принудени да го осъдят. Най-малкото, с което еврейската държава можеше да се размине, бе дългогодишна пълна дипломатическа изолация от ислямския свят. Нещо повече – двете арабски страни, с които има дипломатически отношения – Египет и Йордания – бяха дали да се разбере, че едностранното анексиране би било пълно нарушение на всички условия на мирните им споразумения с Израел. Появиха се и информации, че йорданският крал Хюсеин се готви да скъса договора, заплашен от бунт и детрониране, ако не го направи.
За да избегне този апокалипсис, Нетаняху трябваше да отстъпи от намеренията си за анексиране, но тогава пък щеше да попадне под ударите на политическите си противници у дома и да плати висока цена. Сега обаче отказът от намеренията му идва с голяма дипломатическа победа, която ще запуши устата на повечето му критици. Йордания и Египет могат да си отдъхнат, а пътят към установяване на дипломатически отношения с други арабски страни е открит.
При това анексирането на Западния бряг от Израел бе спряно, но не и отменено. Нетаняху обяви началото на "нова ера с арабския свят", но не пропусна да отбележи, използвайки евфемизъм за думата "анексия", че по-нататъшното "разширяване на суверенитета" ще бъде извършено в съгласие със Съединените щати.
Що се отнася до Обединените арабски емирства, в ислямските страни по правило установяването на отношения с Израел се посреща на нож и с ожесточени критики (дори и от тези, които под сурдинка симпатизират на Тел Авив), но в случая те могат да се похвалят, че благодарение на тях е
избегнато едно голямо зло за ислямския свят
– анексирането на Западния бряг. Е, Иран и Турция не спестиха атаките си към Емирствата, но това можеше да се очаква.
За Доналд Тръмп обаче споразумението е истински триумф. Досегашните му външни инициативи – разоръжаването на Северна Корея, преразглеждането на финансирането на НАТО и на редица търговски споразумения, дори и търговската война с Китай – не му донесоха блясък и слава. Сега е друго – в навечерието на президентските избори той успя да постави в изолация главния регионален противник на САЩ – Иран, и да утвърди способността на страната си да посредничи в тежки конфликти, където опитите на други държави се провалят.
А най-хубавото е, че никой, дори и най-острите му политически противници, не посмя да разкритикува споразумението. Самият Джо Байдън, очакваният му съперник на президентските избори през ноември, го определи като историческа стъпка към по-стабилен Близък изток и "крайно необходим акт на държавничество".
И тук следва да се запитаме – нима през януари, когато анонсира мирния си план за Близкия изток, Тръмп не си даваше сметката, че предвиденото анексиране ще доведе до дипломатическа буря, в центъра на която ще се окаже Израел, но заедно с него и Съединените щати, носещи отговорността за плана? В продължение на месеци напрежението в Близкия изток се покачваше, за да се разтовари внезапно – благодарение на Тръмп и в най-удобния за него момент. А за Нетаняху това бе прекрасна възможност да запуши устата на критиците си, както и да помогне за преизбирането на такъв приятел в Белия дом, какъвто Израел досега не е имал.
5G на Huawei над Емирствата
Подпомагайки преизбирането на Тръмп, Обединените арабски емирства се надяват и да се освободят от натиска, на който от известно време са подложени от Съединените щати заради разногласията между двете страни. Вашингтон изрази недоволство от Емирствата, след като редица местни компании сключиха договори за изграждане на комуникационните си мрежи от пето поколение с китайския телекомуникационен гигант Huawei. Въобще нарастващото икономическо и военно сътрудничество между Абу Даби и Пекин не се посреща добре във Вашингтон. Факт е обаче, че благодарение на сключените миналата година договори с Huawei Емирствата разполагат 5G покритие практически над цялата си територия.
