Спор няма. Държавата се нуждае от рестарт. Но не в посоката, към която се опитва да ни подкарат Бойко Борисов, коалиционните му партньори и задкулисните им кукловоди. Вярно е, че днешната съдебна система трябва да бъде срината и изградена наново. Но далеч по-вярно е другото: съдът и прокуратурата са като спешната медицинска помощ – човек прибягва до нуждите й само в краен случай. Или казано още по-метафорично – те са като хиените и лешоядите: може и да са отвратителни, но не случайно ги наричат санитарите на природата.
Според статистиката, всяка година в българските съдилища влизат средно по 600 000 нови дела, а през ръцете на прокурорите минават по около 300 000 новообразувани преписки. Общият брой на магистратите, работещи в двата стълба на третата власт е около 4500 – по 2000 души в съдилищата и прокуратурите, плюс 500 следователи, които присъстват в картинката от кумова срама.
Причината е известна: през 2006 г. тройната коалиция БСП – НДСВ – ДПС, чрез новия Наказателно-процесуален кодекс, изпразни следствието от съдържание, а по време на първия си мандат (2009-2013 г.)
ГЕРБ директно го ликвидира като самостоятелен държавен орган.
Естествено – в нарушение на конституцията, което – още по-естествено – остана незабелязано от всички.
Както и да е, разговорът ни е за друго. Средно годишно, органите на МВР регистрират по 120 000 престъпления. Така че в задачата се пита: „Какво представляват останалите 180 000 преписки, по които държавните обвинители са принудени от закона да работят?“
Отговорът е семпъл – зад това число се крие несвършеното от изпълнителната власт, както и разчистване на лични и междуфирмени отношения чрез наказателна репресия, защото процедурата е безплатна.
Ще прозвучи странно, но
май е дошло време да кажем две добри думи за ГЕРБ.
По-скоро – за първия кабинет на Борисов (2009-2013 година).
От 2000 г. правителството е длъжно да пише и да огласява годишни доклади за състоянието на администрацията. До 2010 г., когато кабинетът „Борисов 1“ съчинява първия си доклад, в тези четива няма и дума за звената в изпълнителната власт, които имат право да издават актове за установяване на административни нарушения. А би трябвало, защото, след като говорим за корупцията като държавна политика, трябва да знаем откъде извира.
Та, в първия годишен доклад за състоянието на Бойко Борисовата администрация пише следното:
„Към 31 декември 2010 г.
общият брой на административните звена
с функции по установяване на административни нарушения и налагане на административни наказания е 1654, в които работят 19 603 служители. От тях звената в централната администрация са 510 – с 12 705 служители, а в териториалните администрации – 1144 с 6898 служители…
Актове за установяване на административни нарушения и налагане на административни наказания се издават и от длъжностни лица, които не са организирани в звена на съответната администрация, а са оправомощени от органа, на когото е възложено прилагането или контролът по прилагането на съответния нормативен акт… Така броят на служителите с функции по установяване на административни нарушения нараства до 23 299, а на административнонаказващите органи – 3099…
През 2010 г. са съставени общо 232 532 акта за установяване на административни нарушения и са издадени 182 372 наказателни постановления…
Наложени са 419 577 броя глоби и имуществени санкции, от които 190 360 е наложила централната администрация, а 229 217 – от териториалната администрация…
Наложените
глоби и имуществени санкции са в размер на 132.147 млн. лв.,
от които 67.483 млн. лв. глоби и 64.664 млн. лв. имуществени санкции. От тях са събрани едва 32% или 41.633 млн. лева…. “
От статистическа гледна точка, пропорцията се запазва и през следващата петилетка. Последните данни са за 2015 г.: – наложени глоби, имуществени санкции, квитанции и фишове – 140 млн. лв., събрани… едва 49.650 млн. лева!
Както и да погледне човек тези данни, освен най-обикновена срамота друго трудно ще открие. И поради тази причина, от 2016 г. в годишните доклади за състоянието на държавната администрация публикуването на тези данни е забранено.
Връзката на тази статистика, премълчаната от правителството тема за
необходимостта от рестарт на изпълнителната власт
и стоварването на всички грехове върху главата на държавното обвинение е повече от пряка: ако държавната администрация си вършеше работата по закон и съвест, хамалогията на прокуратурата щеше да намалее най-малко със 100 000 „излишни“ преписки. Тоест – обвинителите нямаше да се занимават и с некадърността на чиновническата армия, а щяха да се фокусират върху единствената си смислена мисия – да изправят престъпниците на подсъдимата скамейка.
Е, по закон де, не че в сегашния си вид
„червенодрешковците“ на Темида са се претрепали от старание…
Който не вярва – да чете статистика!
Както стана дума в началото, всяка година органите на МВР регистрират средно по 120 000 престъпления, а прокуратурата образува „съответните“ досъдебни производства. След което „нещата“ тръгват надолу, при това – в геометрична прогресия:
120 000 досъдебни производства – 30 000 обвинителни акта – 9000 влезли в сила присъди,
от които поне половината са условни или пробация.
Същата работа се получава и с така лелеяното върховенство на закона.
Причината е очевадна: една конституция – 375 закона – над 12 000 правилници, наредби, инструкции т.н., уточняващи процедурите и правилата по прилагане на конституцията и законите.
И, когато събереш две и две, т.е. неефективна администрация плюс народно законодателно творчество, какво се получава?
Точно така – необходимост от рестарт на държавата. Но не от хората, която я стартираха в този удобно недодялан вид!
