Петър Драмов
"УниКредит Булбанк" АД
Разпространението на коронавируса все още върви с висок темп и не се знае кога най-после ще се появи сигурната и надеждна ваксина. Геополитическото напрежение около Беларус и в други невралгични точки на света държат в неизвестност пазарните участници. Неуредиците около фискалната политика на САЩ, както и предстоящите президентски избори през ноември, допълват списъка с неизвестните и успяха да потопят долара спрямо основните валути, а най-големият печеливш се оказа еврото. Накрая, но съвсем не на последно място, отношенията между САЩ и Китай – и търговските, и политическите, са все още голямото неизвестно и държат в шах пазарите.
Някакво решение дори на част от уравнението би успокоило пазарните участници и те отново биха развързали кесиите си. А дотогава те ще се стремят да залагат на сигурното, купувайки книжата на страните с първокласен кредитен рейтинг, каквито са държавните облигации на САЩ и на Германия. Ето защо през седмицата 10-годишните им емисии поскъпнаха съответно с по 15 до 20 – както се казва -малко, но от сърце.
Златото, чиято цена бе спаднала под 1900 долара за тройунция отново поскъпна до 2000 долара.
В ситуация на несигурност цените на акциите падат. Ето защо основните борсови индекси – американският Down Jones Industrial Average и немският DAX, отбелязаха леки спадове с по 0.5% на седмична база.
Цените на петрола и на алуминия останаха непроменени, в очакване на по-отчетливи новини, даващи по-ясни насоки за бъдещето на световната икономика.
Без изменение са цените и на книжата на държавите от Централна и Източна Европа. Доходността на 10-годишните държавни книжа на Полша и Унгария продължават да се търгуват съответно при минус 0.02% и 0.30% на годишна база.
Еврооблигациите на Румъния поевтиняха рязко – с едно евро, в резултат на разразилата се политическа криза, заради която се очаква правителството да падне през идния месец. Ето защо доходността им се повиши с 13 базисни точки – до 2% на годишна база.
Ситуацията у нас пазарните участници оценяват като стабилна. Това според тях личи от цените на еврооблигационните ни книжа, търгувани на международните финансови пазари. Цените им през последната седмица са без изменение и са на нивата от началото на юли. Ето защо и колебанията в доходността им са минимални. Най-дългосрочната ни емисия – с падеж 2035 г., се котира при 1.05% годишна доходност, а тези с падежи 2028 г. и 2027 г. – при 0.1% и 0.05% годишно. По-краткосрочните ни книжа – с падежи през 2024 г., 2023 г. и 2022 г., се котират традиционно под нулата – съответно при минус 0.09%, минус 0.16% и минус 0.23% на годишна база.
Без изменение в цените останаха книжата, търгувани на вътрешния вторичен пазар, но известно напрежение се забелязва при тези със срочност, близка до десет години. Министерството на финансите отчита излишък от 1.7 млрд. лева за първите седем месеца на годината, но се очаква разходите вече да започнат да взимат превес над приходите. Ето защо първичните дилъри предвиждат, че финансовото ведомство ще обяви пускането на емисии от държавни ценни книжа. Те имат възможността да направят това, както на вътрешния пазар,чрез пускането на емисии от деноминирани в лева книжа, така и на международния, където могат да емитират нови еврооблигационни книжа.
