Европейският съюз осъди едва днес действията на беларуските власти срещу Координационния съвет на опозицията, като ги нарече "сплашване".
Председателят на Европейския съвет Шарл Мишел изрази безпокойство и във връзка със съдбата на руския опозиционен лидер Алексей Навални в телефонен разговор с президента на Русия Владимир Путин, предаде Ройтерс, като се позова на високопоставен европейски служител, пожелал да запази анонимност.
"Целите на ЕС във връзка с кризата в Беларус са спиране на насилието срещу демонстранти и граждани и гарантиране, че бившата съветска република няма да потъне в икономически или военен хаос. Украинският опит е важен. Никой не иска повторение на случилото се в Украйна. ЕС няма интерес от още един Майдан и последващ хаос в Беларус. Беларус не е Украйна, хората не искат по-тесни връзки с ЕС. ЕС иска да спомогне за стабилността, за преговори между властите, опозицията и гражданското общество, за икономически просперитет", коментира европейски дипломат.
26-годишният режим на Лукашенко е основната причина за икономическата изостаналост на Беларус. Силният лидер, който управляваше постсъветската си държава така, сякаш Съветският съюз никога не се е разпадал, се съпротивляваше на усилията на Запада за либерализация: държавните предприятия представляват 70 на сто от икономиката на страната в размер на 60 милиарда долара. Решението на тези големи държавни компании да въстанат срещу Лукашенко беше повратна точка във вълната от обществено негодувание, която се надигна този месец с протести заради неговата спорна изборна победа.
В същото време бившата кандидатка за президент на Беларус Светлана Тихановска каза, че ще се завърне в родината си, когато се почувства в безопасност. Тя избяга в Литва по време на репресиите, започнали след президентски избори в Беларус на 9 август.
По призива на опозицията от две седмици в страната се организират ежедневни протести и стачки.
