Г-н Чобанов, на 12 февруари вие, като представител на консорциум "Българските машини за гласуване", обявихте готовност да произведете 15 000 машини за гласуване на следващите парламентарни избори. Какво се случи оттогава досега?
Тогава Министерският съвет възложи на вицепремиера Томислав Дончев съвместно с ЦИК да бъде организирано машинното гласуване, тъй като според сега действащия Избирателен кодекс то трябва да замени хартиените бюлетини във всяка секция с над 300 гласоподаватели. Шест месеца всичко бе в застой, в очакване да бъде обявена обществената поръчка, докато в един момент от медиите разбрахме, че две фирми вече са подали на Дончев някакви оферти за машинно гласуване. Тази некоректност изненада не само нас, но и ЦИК, с чиито представители специално разговарях и които са поканили вицепремиера на среща, за да им обясни действията си.
Това какво означава – че между ЦИК и Томислав Дончев няма координация или че резултатът от конкурса вече е предрешен?
Не искам да звуча песимистично. Преди няколко месеца изпратихме писмо до ЦИК и Томислав Дончев, в което информирахме, че сме в състояние да изпълним Изборния кодекс в пълните му изисквания и да произведем машините за гласуване, като настоявахме г-н Дончев незабавно да пусне съответната държавна обществена поръчка. Аргументирахме се, че не само тези, които я спечелят, ще могат да работят спокойно, но и ще има време тези машини и да се сертифицират. Към момента е неизвестно кой, как и по какви критерии ще извърши сертифицирането. Според нас нещата умишлено бяха забавени. Най-вероятно, за да няма машинно гласуване.
Как бяха сертифицирани машините на евроизборите?
Това се случи едва ли не в последната нощ – преди машините да бъдат разпределени по секциите. Затова сега искахме подготовката да започне отрано, за да не се повтори и 2017 г., когато до последния месец нищо не беше ясно, а после, като обявиха поръчката, се яви един единствен кандидат, който накрая се отказа. Да не говорим, че сега коронавирусът промени начина, по който се прави бизнес.
Какво по-конкретно имате предвид?
Ако вицепремиерът Дончев продължава да отлага обявяването на обществената поръчка, не само ние, но и подалите офертите няма да имат време да поръчат и да получат от чужбина компонентите, които им трябват. Китайските компании, които произвеждат мониторите – те са разработки на военните и могат да работят дори без ток – ни предупредиха, че правителството им не разрешава да изнасят каквито и да било компоненти, ако не са платени на 100 процента. А ние, докато не спечелим поръчката, няма как да им плащаме каквото и да било.
Преди няколко дни вицепремиерът Дончев обяви, че ако няма време за производство на машини, те ще бъдат взети под наем.
Това ще ощети бюджета с нови 40 милиона лева, защото ще трябват поне 12 000 машини. Ще се повтори случката от евроизборите с 3000-те машини. Наемът на една машина за ден струваше приблизително толкова, колкото е стойността на машината, която правим ние. Тогава бе обявено, че наемането на една машина струва 2500 лева. Но с ДДС и с плащанията по логистиката сметката излезе доста по-крива – по 3500 лв. на машина.
Цената на едно наше изделие е 4000 лева, то може да се ползва минимум десет години и е много по-висок клас от вносните венецуелско-холандски машини, които в няколко европейски държави мачкаха с валяк, защото не бяха качествени. Освен това, провеждането на избори е въпрос на национална сигурност – този процес не може да се повери на чужда компания, още повече на някоя, която доказано се е провалила. Тук е мястото да подчертая, че нашият софтуер е изцяло български. Предстои да си осигурим защита на пътя, по който тече информацията от момента на гласуването до постъпването й в ЦИК – това е един абсолютно сигурен алгоритъм, проверен от покойния вече академик Благовест Сендов, а лесния начин на гласуване провери академик Стефан Воденичаров – и той вече покойник. Основната ни цел е вотът да бъде честен – машината да не може да бъде "хаквана" по никакъв начин. Затова сме й отрязали и интернет, и Wi-Fi, а може да работи и без ток, и под дъжд.
При всички тези плюсове защо, когато сте участвали в конкурса за държавната поръчка за евроизборите, заключението е било, че не можете да отстраните несъвършенствата на машината си?!
Първо да уточня – нас ни отстрани „Информационно обслужване“, а не ЦИК. И една вметка – през 2018 г. от ЦИК поръчаха ПАЗАРНО проучване на машините за гласуване – цена, начин на функциониране – предлагани варианти у нас и в чужбина. Заключението тогава бе, че най-подходяща е българската машина, разработвана от нашия консорциум. А сега на въпроса ви за отстраняването – както можете да видите от образователното ни видео „Българските машини за гласуване“ – на всеки гласуващ се дава карта с чип, той долепя картата до машината и тя се отваря.
Изискването на „Информационно обслужване“ бе картата да се пъхне в машината. Това е стара технология, защото контактните карти са от преди 7-8 години. А ние я направихме тип банкова карта – безконтактна. Очаквахме, че ще убедим комисията, че безконтактната карта е по-удобна за възрастните хора. Но това не се прие.
Имаше и още един момент – настояваха да направим хиляди криптирания – заради това отидохме дори на съд. И когато попитахме човека, представен ни от „Информационно обслужване“ като автора на заданието за обществената поръчка – защо са му всичките тези криптирания – той отговори „За по-голяма сигурност“, а като го помолихме да ни я докаже, при честото изгубване на криптираната флаш памет (носеща протокола от гласуването) по време на пренасянето й до зала „Арена Армеец“, отказа с думите „Няма да водим технически спорове“.
Каква ще е стратегията ви оттук нататък?
Ние не се стремим да бъдем единствените производители на българската машина за гласуване. Мотивираме и други български фирми да се включат в нашия консорциум. Помагаме им да разработят алгоритъма. Важното е машините да са български и вотът да бъде честен. Можем даже и публично да покажем и софтуера, та всички да са сигурни, че нашите машини не лъжат и вотът ще е честен. Освен това можем да демонстрираме как се гласува на българската машина. Слагаме машината по площадите на по-големите градове и хората гласуват – варненци ни приеха с огромен ентусиазъм, в Бургас също бяхме. И сега бяхме на „Орлов мост“, на площада пред президентството. Там създадохме „Български свободен уличен университет“, за да покажем на хората как се гласува машинно. Сред протестиращите набираме млади хора – инженери, които искат да помогнат за честния вот – идеята е всеки един от тях да обслужва в деня на вота по три-четири машини – в зависимост от това как са разположени в училището, в което се гласува. Те ще ги пускат сутринта и после ще са на разположение, ако възникне някакъв проблем. Целта е да не допускаме гласуването на хартия. Защото опитът от гласуването и с машини, и на хартия, на миналите избори е печален. Извършиха се недопустими нарушения в общия протокол, писан на ръка. Запазиха се и всички познати недостатъци на гласуването с хартиени бюлетини. Затова сега, на 2 септември, не трябва да допускаме управляващите да променят Изборния кодекс така, че отново да съвместят машинното и хартиеното гласуване. Просто е цинично…
