Петър Драмов
"УниКредит Булбанк" АД
Пазарните участници изпаднаха в еуфория, след като оповестените последни данни за състоянието на икономиката дадоха повече от ясен сигнал, че най-лошото е отминало. Задружният отпор на правителствата и на централните банки на пандемичната обстановка, и най-вече на последиците от нея, дадоха резултати. Ето защо през последните дни пазарните участници във видимо приповдигнато настроение предпочетоха да се съсредоточат върху покупките на по-рискови, но и по-доходоносни активи, каквито са корпоративните книжа, и да се разделят с по-сигурните, но носещи по-ниска доходност държавни облигации на страните с първокласен кредитен рейтинг.
Основните барометри на пазарните настроения – водещите борсови индекси, повишиха стойността си. Американският Dow Jones Industrial Average и немският DAX отбелязаха ръстове от порядъка на по 2% и 1.6% на седмична база. Успоредно с тях се увеличиха и цените на черното злато – петрола, с 1.2%, а на жълтото – се понижиха.
Прави впечатление обаче, че котировките на държавните облигационни емисии на страните от Централна и Източна Европа останаха без изменение. Доходността на 10-годишните държавни книжа на Полша, Унгария и Румъния продължава да е съответно минус 0.05%, плюс 0.34% и плюс 2.01% на годишна база.
България ще получи 511 млн. евро финансова подкрепа от Европейската комисия. Рейтинговата агенция Fitch потвърди "ВВВ" рейтинга на България със стабилна перспектива. Държавният ни бюджет все още отчита излишък, благодарение на натрупаните в началото на годината свръхприходи. С една дума Министерството на финансите едва ли ще предприеме стъпка към поемане на нов държавен дълг чрез емитиране на държавни съкровищни облигационни емисии на международния и на местния пазар.
На външните финансови пазари котировките на българските евро облигационни емисии не реагираха така, както не реагираха и книжата на другите страни от Източна Европа.
Най-дългосрочната ни емисия – с падеж 2035 г., се котира при 1.04% годишна доходност, а тези с падежи 2028 г. при 0.09%, като разликата им спрямо аналогичните немски книжа се понижи до 0.67%, защото доходността на последните се повиши. Доходността на емисията с падеж 2027 г. е 0.05% годишно. По-краткосрочните ни книжа – с падежи през 2024 г., 2023 г. и 2022 г., се котират традиционно под нулата съответно при минус 0.09%, минус 0.18% и минус 0.25% на годишна база.
Не се промениха цените на книжата, търгувани на вътрешния вторичен пазар, но отбелязаното предишната седмица напрежение при книжата със срочност осем години до падежа им вече се отприщи. Доскоро котировките на емисията с падеж декември 2028 г. гравитираха около 0.4% на годишна база, но сега са под 0.1% в резултат на повишените им цени. Този факт идва да покаже, че участниците на българския пазар, видимо изнервени от липсата на нови емисии и на фона на щедрото финансиране от ЕК са решили да се сдобият с книжа от тази емисия на всяка цена. Алтернативата им е да си държат парите в Българска народна банка при минус 0.7 процента.
Останалите ни емисии се котират на нивата от преди седмица. Тези с падеж след пет години – при 0.5% на годишна база, тригодишните – при 0.03% и едногодишните – при минус 0.3 процента.