Пазарът на задълженията у нас се разширява през последните години – и като брой участници, и като обем на тези суми. Това размести пластовете в този бизнес. От една страна, навлязоха и чуждестранни играчи, бяха регистрирани и нови дружества със специална инвестиционна цел за секюритизация на вземания* (АДСИЦ). От друга – фирмите като че ли станаха малко по-"предприемчиви" и започнаха по-рано и по-често да търсят помощ за справяне с нередовните си партньори. И от трета – банките също излязоха на пазара и поставиха на тезгяха пакети вземания, които промениха мащабите на пазара в България. Станахме свидетели на сделки с многомилионни вземания, но те бяха само по силите на големите играчи – български или с чуждестранно участие.
За старите играчи – българските дружества със специална инвестиционна цел, остана много по-малък дял от пазара. А те бяха първите, които скочиха в морето от междуфирмени и друг тип дългове у нас още през 2006 година. Кризата след това преобърна всичките им прогнози и разреди списъка с мераклии за голям бизнес.
Едва през последните две години се появиха нови фирми с амбиции и планове да се пробват с изкупуване на вземания. В сравнение с дружествата със специална инвестиционна цел, които правят вложения в недвижими имоти и в земя, компаниите, събиращи и търгуващи с вземания, все още са малко на брой – към края на юни те са само осем. Това са "Фонд за енергетика и енергийни икономии", "Кепитъл Мениджмънт", "Трансинвестмънт", "Делта кредит", "Лев Инвест", "Дебитум Инвест", "Български фонд за вземания" и "Финанс Асистанс Мениджмънт".
Още едно дружество – "Капман Дебтс Мениджмънт" АД, най-новото от групата на "Капман Холдинг" АД, влезе в този бизнес. Предметът му на дейност е придобиване на вземания по кредити и друга форма на финансиране, факторинг, цедиране и цесиране, събиране на банкови и междуфирмени задължения, посредничество при кредитиране, придобиване на участия в кредитна институция или в друга финансова институция; гаранционни сделки. Капиталът му е в размер на 50 000 лева и от август акциите му вече се търгуват на "БФБ-София".
Но и тези дружествата, които се включиха в битката за разрешаване на този проблем, напоследък не смогват да се справят. Нещо повече – през второто тримесечие числата във финансовите отчети показват забавяне в скоростта на основната им дейност, логично. Освен това, тъй като за изкупуване на такива активи дружествата използват основно средства от увеличение на капитала или от емисии на облигации, сега всички съобщават, че имат трудности в тази посока. Нито едно от тях не предложи нови дългови книжа.
И в тази ситуация КОВИД-19 внесе допълнителна интрига на пазара на вземания. Очакванията по отношение на управлението на активите и дейността на дружествата са свързани с нарастване на редица пазарни рискове. Инвестирането във вземания е свързано с риск длъжника да не плати част или изцяло закупеното вземане, съответно да забави плащане. Въпреки че наложените ограничения у нас и в чужбина се разглеждат като временни, няма как да се направи надеждно прогнозиране и измерване на ефектите върху бъдещата дейност и резултатите на дружествата.
*Секюритизация на вземания – акумулиране на средства чрез издаване на ценни книжа и инвестиране на този паричен ресурс в покупко-продажба на вземания.
