На 6 септември 1885 г. българските войски, разположени в околностите на Пловдив, начело с майор Данаил Николов и отрядите на Чардофон Велики (Продан Тишков) завземат конака и арестуват областния управител на Източна Румелия Гаврил Кръстевич. Правителството е свалено и е създадено временно правителство начело с Георги Странски, което обявява съединението на Източна Румелия с Княжество България. На 8 септември 1885 г. княз Александър I с нарочен манифест утвърждава присъединяването на Източна Румелия и приема да бъде титулуван занапред като княз на Северна и Южна България. Сливането на Северна и Южна България е утвърдено окончателно едва с признаването на българската независимост през 1908-1909 година.
Денят е обявен за официален празник с решение на Народното събрание от 18 февруари 1998 г.
