Търговията с вземания е сериозен бизнес, който в момента е на кръстопът. Но и с потенциал за разрастване или пък за силно свиване. Вземанията и сега са много – и като брой, и като сума. Посоката ще се определи от Ковид кризата и от мерките на правителството за справяне с последствията към момента. Но тази неяснота с продължителността на пандемията и с отложеното в тази връзка плащане на задълженията – по кредити, по местни данъци и такси и други, може да генерира в бъдеще вълна от фалити и цунами от дългове, ако не успее икономиката да се възстанови в достатъчно "нормален" вид.
И макар премиерът Бойко Борисов да се хвали, че правителството поддържало икономиката жива, ситуацията не е никак розова. "На фона на пълзящата криза по света – у нас поддържаме икономиката жива. За разлика от много други страни, в началото на годината ние не затворихме редица сектори и се запази препитанието на хиляди хора. Ние няма да спрем дотук". Това написа премиерът Борисов във фейсбук профила си.
По думите му правителството щяло да продължи да помага на гражданите и на бизнеса. Но от всички обещани милиарди, според тврденията общо само 72 млн. лв. са стигнали до български малки и микро фирми, които имат най-голяма нужда от тези средства за преодоляване на икономическите последици от кризата с КОВИД-19. Става дума за оперативната програма "Иновации и конкурентоспособност", а грантовете са между 3000 и 10 000 лева.
Обещанията са си обещания, но тези пари са необходими сега, в този момент. Ако фирмите ги получат късно, може да стане така, че с тях да могат да си платят само съдебните разходи по делата за несъстоятелност и фалит.
А новините са все в същата тъмна палитра. В резултат от пандемията от коронавирус и мерките за нейното ограничаване настъпи рязък спад в икономическата активност. Сериозната загуба на работни места и на приходи, и изключително повишената несигурност по отношение на перспективите за развитие на икономиката доведоха до сериозен спад на потребителските разходи и на инвестициите.
След рекордно ниските нива на лихвите по заемите през юни се вижда леко повишение през юли. Средната лихва за потребителските кредити през юли приближава 8% при 7.60% месец по-рано. Централната банка прогнозира увеличение на лихвите по кредити през следващите месеци. По отношение на депозитите не се очакват големи промени заради свръхликвидността на банките. Въпреки нищожните лихви по тях обаче това си остава предпочитан метод за спестяване заради държавните гаранции.
Средно по 60 дни са чакали българските фирми, за да получат плащанията си по реализирана сделка през миналата година. Това показват данни от проучване на Euler Hermes. Средният срок за разплащанията у нас остава малко по-къс от средния на глобално ниво, който според доклада на компанията за 2019-а e 64 дни. Прогнозата на експертите е за допълнително удължаване през тази година до 66 дни и до рекордните 68 дни през 2021-а. Причина за това е КОВИД-19 и икономическата криза, която последва и която ще накара компаниите да изберат стратегия за по-дълги периоди на разплащане като вариант да защитят бизнеса си.
От Асоциацията за защита на потребителите добавят още един щрих към поредицата притеснителни данни. Фалитите на микро и малки фирми, които съставляват 90% от бизнеса у нас, ще достигнат 21% до края на годината, прогнозират експертите й. Голяма част от тях едва достигат 50% от оборотите си преди пандемията. Според организацията антикризисните мерки са достъпни само за средните и големите предприятия. Това предполага увеличение на междуфирмената задлъжнялост – да продължи да расте и да се увеличи просрочието на плащанията – доскоро те бяха със забавяния средно от два месеца.
С близо 5% намаляват заетите през първата половина на годината в сравнение със същия период на 2019-а. Най-много са освободените в туризма, в преработващата промишленост и в търговията.
Тези обстоятелства карат Асоциацията за защита на потребителите да настоява през есенната сесия на Народното събрание депутатите в най-кратки срокове да приемат на второ четене Закона за доброволно изпълнение, който в момента би имал ефекта на антикризисна мярка.
