Растящото търсене на злато означава бум на бизнеса на компаниите, които съхраняват и гарантират сигурността на скъпоценния метал. Рекордните златни котировки обаче вървят с уловка: купищата жълти кюлчета се застраховат по-трудно.
От столетия златото е неустоима цел за кражби – реални и фиктивни. И макар че обирите в крупни мащаби са редки, те могат да се окажат "солени" за застрахователите. Когато въоръжени крадци отмъкнаха близо три тона злато от склад близо до летище "Хийтроу" през 1983-а, "Лойдс ъф Лъндън" плати за откраднатия метал. В сегашни цени сумата би била над 180 млн. щ. долара.
Трудностите произтичат от факта, че застрахователите ограничават финансовата стойност на съдържанието на всеки сейф. Когато котировките на жълтия метал се повишават (бел. ред. – ръстът им от началото на тази година е 37%) количеството застраховани златни унции във всяка касета пада.
На база на 100 млн. долара застрахователен таван за сейф и съхранявани златни кюлчета с тегло 400 тройунции, към 31 декември 2019-а застрахователните компании са гарантирали 165 златни кюлчета (при цена 1517.27 щ. долара за тройунция и общо тегло 65,907.85 унции).
Към 30 април 2020-а броят на застрахованите златни кюлчета в хранилището пада до 148 при цена на метала 1686.50 долара за тройунция и общо тегло 59,294.4 унции.
Числата към 31 август 2020-а са 127 кюлчета с общо тегло 50,818.17 унции и цена 1967.80 долара за тройунция.
Данните са събрани от агенция "Блумбърг".
Това не е проблем за приежателите на по-големи количества злато на стойност десетки милиарди долари, защото те са прекалено ценни, за да бъдат застраховани на 100 процента. Едрите търговски банки от ранга на "Джей Пи Моргън Чейз" и "Ейч Ес Би Си холдингс", които са собственици на едни от най-големите златни хранилища в Лондон, поемат за собствена сметка останалата част от отговорността.
За другите обекти за съхранение на ценности по света, включително хангарите близо до летище "Хийтроу" и подземните сейфове в швейцарските Алпи, препускащите златни котировки изискват специален норматив, който да гарантира, че стойността на златото, което съхраняват, не надхвърля застрахователното покритие. Лудвиг Карл – член на борда на фирма "Суис голд сейф", която е мениджър на сейфове в Алпите, посочва, че "ограничаващият фактор в този бизнес не е пространството, а застраховката". Просто защото цялото злато на света може да се събере в огромно хранилище, но никой не би могъл да получи застрахователна полица за него.
Традиционният отговор на проблема е изграждането на повече сейфове, така че да се разпредели риска и да се сключат индивидуални застраховки за отделните касети.
Дори при наличие на повече хранилища обаче застраховането остава ограничаващ фактор. Например, "Кю Би И Юръпиън опърейшънс" – една от компаниите на "Лойдс" – не би застраховала злато на стойност над 150 млн. щ. долара на един клиент или банка, посочва портфейлният мениджър Раян Джоузеф. Ако всичките гаранти на лондонската платформа "Лойдс" се обединят, би могло да се получи максимално покритие от около 2.5 млрд. долара за едно хранилище. Като във всички случаи предпочитанията са благородният метал да се съхранява на различни места, коментира Джоузеф. Проблемът е, че те са на привършване.
