Една стара легенда разказва, че когато БОГ разпределял земята сред народите по света, българите закъснели и териториите свършили. Но, за да не останат ощетени нашенци, Отецът, откъснал късче от рая и го дарил на страната ни.
Не е трудно да повярваме в тази легенда, ако съдим по богатствата и красотата на природата, с които България е надарена. Още римляните са оценили вълшебството на нашите минерални извори. А от години се знае, че страната ни се нарежда на второ място в света (след Исландия) по дебита на извиращата тук лечебна минерална вода.
Фактът, че минералните води имат целебни сили е известен на хората по българските земи от векове. Именно около тях се зараждат и редица български населени места, сред които Хисаря, Сандански, Велинград, както и столицата ни – София. Въпреки това, доскоро тези природни дадености сякаш бяха подценявани. През последните две-три десетилетия обаче все по-често взорът и на бизнеса, и на държавата се насочваше към създаване на дългосрочна визия за тяхното оползотворяване.Формира се и по-държавническо мислене в тази посока. Особен акцент беше поставен върху
развитието на СПА туризма у нас
– позитивен ход, тъй като все по-отчетливо обществото ни разбираше, че именно той ще осигури възможност за целогодишната заетост на местата за настаняване в градовете, които са благословени с наличието на минерални извори.
Целогодишният здравен туризъм бе темата, с която преди дни Българският съюз по балнеология и СПА туризъм (BUBSPA) събра във Велинград всички, от които зависят решенията за дългосрочните перспективи пред този немалък отрасъл от българската икономика. Във връзка със световната пандемия, в града беше свикан антикризисен конгрес.
Освен министърът на туризма Маряна Николова, патрон на събитието беше и присъстващата всяка година на българските спа конгреси Чила Мезоси, главен секретар на Европейската СПА асоциация. В срещата взеха участие и представители на бизнеса, а също и много общински ръководители.
В програмата на Конгреса бяха включени актуални теми, свързани с проблемите, произтичащи от пандемията. А участниците в него се опитаха да начертаят стратегия за работа на Медикъл/СПА и СПА сектора в условията на извънредно положение и извънредна епидемична обстановка.
Акцентите бяха поставени върху ролята на българските
климатолечебни и балнео-климатолечебни курорти
за подобряване здравния статус на населението.
Тук е моментът да кажем, че новият министър на туризма Мариана Николова още в първите дни след назначаването й на този пост обяви, че водещ приоритет в работата на Министерството на туризма, а и неин личен ангажимент, ще бъде превръщането и утвърждаването на страната като целогодишна туристическа дестинация. Тя не пропуска да подчертае, че именно балнео- и СПА туризмът са сред продуктите с най-голям потенциал за привличане на пътувания през четирите сезона. А природните дадености на страната ни, като благоприятен климат и изобилие от минерални води, са отлична база за развитие на висококачествени туристически продукти от палитрата на балнео, медикъл, СПА, таласо и уелнес.
Нека не забравяме, че у нас са проучени
над 600 минерални водоизточника с 1600 извора
и общ денонощен дебит над 270 млн. литра. Повечето от тях извират от голяма дълбочина и са изключително чисти, а това превръща България във водеща туристическа дестинация в сектора на СПА туризма.
Очевидно тази посока на действие както от страна на бизнеса, така и на Министерството на туризма дават резултат. Това отчетливо личи от данните от Единната система за туристическа информация (ЕСТИ), които показват, че независимо от пандемията от COVID-19, интересът към СПА и балнео туризъма у нас не е намалял. Според тях, пренощувалите туристи в местата за настаняване до 30 август 2020 г. – само в община Велинград – са над 141 хиляди, а в Хисаря – над 64 хиляди. Не са за подценяване и по-малките курорти: Сандански – над 40 000 спа туристи, Павел Баня – над 25 000, Девин – около 20 000, Сапарева баня – 14 хиляди.
Данните от информационната система потвърждават, че традиционно интересът към СПА курортите в страната си е предимно нашенски. Българите са над 90% от всички посетители в този тип курорти. Анализите на министерството показват, че чуждестранните туристи предпочитат да практикуват СПА туризъм предимно като част от морската си почивка, но все пак има и запазен интерес от тяхна страна към СПА дестинациите и във вътрешността на страната.Именно тези цифри са и предизвикателството пред министерството на туризма, което трябва
здраво да поработи за популяризирането
на здравния туризъм у нас пред света.
Министър Марияна Николова дава знаци, че мисли в тази посока – от думите й по различни поводи, свързани с темата СПА туризъм става ясно, че за нея преимуществото на този туристически продукт за икономиката ни, са свързани преди всичко с предоставянето на комплексна услуга, с привличане на по-платежоспособни гости, по-добра запълняемост на базата и откриване на нови работни места. Това от своя страна допринася за
промяна в имиджа на България
като място, предлагащо висококачествени услуги, които пък са предпоставка за привличане на туристи от по-високи категории.
Все пак не бива да забравяме, че важен фактор за успешното развитие на здравния туризъм, на СПА и балнео-туризма е и наличието на развита мрежа от лечебни курорти, които у нас са над 50 на брой. Градове и курорти като Кюстендил, Сандански, Хисаря, Поморие, Банкя, Павел баня, Вършец, Сапарева баня, Девин, Велинград, Банско, Албена, Баня, Варна, Добрич, Хасково, Стара Загора, Бургас и т.н. стават все по-популярни и зад граница като конкурентни центрове за лечение и рехабилитация.
Според министър Николова, много чужди туристи вече намират основания да сравняват високото качество на здравния туризъм у нас с този в най-известните курорти в Европа. А с цел популяризирането на този и на другите видове туризъм, ресорното министерство разполага със специално разработени видеоклипове, pre-roll видеа, банери и други рекламни материали на тема здравен и СПА туризъм, адаптирани на различни езици – английски, немски, руски, румънски, сръбски, шведски, норвежки, иврит и много други, предназначени за целевите пазари, на които България провежда активна рекламна кампания – дигитална, в социалните мрежи, печатна и външна.
Туристическото ведомство работи активно и с водещи чуждестранни медии, и с онлайн платформи като
CNN, BBC, Euronews, CNBC и eSky,
както и с българските медии, с общините и представителите на туристическия бранш, за популяризиране на възможностите за здравен и СПА туризъм в България и през четирите сезона. Николова поясни , че в тази връзка са осигурени и реализирани онлайн публикации, дигитално съдържание, вкл. и за здравен и СПА туризъм, снимков и информационен материал.
Усилията в тази посока са съвсем навремени, тъй като според данните за застаряването на населението в Европа, хората на възраст над 65 години на Стария континент, които разполагат и със свободно време, и с покупателна способност, представляват повече от 20% от цялото население на нашия континент. А се констатира
нарастване на броя на туристите
със затруднена мобилност и със специфични нужди. Според прогнозите, до края на годината те ще станат 127 млн. в световен мащаб. Ето защо не е чудно, че здравният туризъм се превръща в бързо развиваща се индустрия в редица страни –Тайланд, Сингапур, Малайзия, Дубай, Турция, Бразилия, страните от Източна Европа.
България има значителен потенциал да се наложи на този пазар с акцент върху балнеология (MedicalSPA) и СПА(WellnessSPA). Стига, разбира се, хората в бранша да съумеят да използват дарените ни от природата предимства на страната ни.
