За пореден път доказахме, че колкото повече четем, толкоз повече не знаем. Особено, ако “насреща” си имаме олигарх. Примерите са ужасно много – може би десетина хиляди, откакто пукна българската демокрация на 10 ноември 1989 година.
Главните действащи лица в събитията – също: бивши партийни величия; деца и внуци на бивши партийни величия; кадрови служители и агенти на бившата Държавна сигурност; съдии, прокурори и адвокати; бивши спортисти и техни треньори; кметове и общински съветници; откровени улични бандити и виртуозни мафиоти; депутати и министри от по-ново време…
За какво и за кого ли не се е писало и говорило преди години, но файда – йок! Точно като в холивудски трилър с лек научнофантастичен нюанс: всяка сутрин животът на главния герой започва отначало – прави каквото прави, ляга да спи и като се събуди… установява, че датата е същата, а часът пак е точно 7:00…
Или, ако трябва да перифразираме една класическа крилата фраза,
всичко старо е забравено, всичко ново няма да бъде запомнено.
На 8 септември следобед, някъде между последното кафе и първото малко уиски, БиТиВи снесе сензационна новина, която преразказваме набързо:
“От 10 август тази година Валентин Златев не е част от Надзорния съвет на „Лукойл Нефтохим Бургас“, e показaла справка в Търговския регистър.
От пресцентъра на компанията са потвърдили, че той вече не заема и тази позиция. И са уточнили, че Златев е излязъл от компанията. Към момента няма информация дали той сам е решил да се оттегли, или е отстранен.
На 19 април 2019 г. Златев е бил назначен за председател на Контролния съвет на “Лукойл-България”. За целта е освободен от поста на генерален директор, а длъжността е поета от Булат Субаев и я заема до днес…”
Наша справка в Търговския регистър показа, че
половината от тази блага вест е по-скоро менте.
Става дума за кадровите рокади в „Лукойл България“.
Обяснението е елементарно: от регистрирането му през лятото на 1998 г. до наши дни, “Лукойл-България” е еднолично дружество с ограничена отговорност, т.е. ЕООД. А според Търговския закон този тип фирми са с изключително опростена структура – собственик и управител. Нищо повече.
Оттук нататък започва същинската мистерия, която върви в няколко сюжетни линии.
Първата е формална: след като от 19 април 2019 г. Валентин Златев не е управител на „Лукол България“ ЕООД, по силата на каква логика и днес той продължава да е член на Управителния съвет на Сдружение “Българска петролна и газова асоциация”? И то точно като управител на ЕООД-то,
какъвто не е от година и четири месеца?
Втората сюжетна линия е доста по-смутителна: колкото и да търси човек някакво медийно или фейсбук продължение на темата, подхвърлена от БиТиВи на 8 септември, нищо няма да намери. Мълчанието по повод окончателната раздяла на Вагит Алекперов (собственикът на империята „Лукойл) със състудента му Валентин Златев е повече от странно. Защото е тотално. И е налегнало не само проправителствените медии, но и всичко останало – опозиционни вестници, сайтове и телевизии, блогове и социални мрежи.
Няма ги стотиците и хиляди жители на Правец, които преди години вдигаха бунтове и засипаха т. нар. компетентни инстанции с писма и сигнали за
нередности, своеволия и дори престъпления
около строежа на хотела и голф комплекса на Златев край родното гнездо.
Мълчат независимите (уж) експерти, които от три петилетки непрекъснато доказват как не друг, а Златев е виновен задето фирмите от българската империя на “Лукойл” печелят милиарди, но декларират пред НАП единствено счетоводни загуби.
Защитниците на потребителите, според които бургаската рафинерия от години е тотален монополист на българския пазар на горива – заради приятелските кръгове и добре платения лобизъм на Валентин Златев – също никакви ги няма.
Да не говорим за изследователите на българския преход, които навремето се скъсаха да обясняват как
Валентин Златев бил топлата връзка
между президента Георги Първанов, главния секретар на МВР ген. Бойко Борисов и СИК, в лицето на живия Младен Михалев-Маджо и покойниците Стоил Славов-Телето и Людмил Конов-Доктора, който пък бил виновен за прераждането на Румен Петков от кмет на Плевен в политик от национална величина. С две думи – въпросните изследователи също никакви ги няма.
И накрая, но не на последно място – антимонополистите в хотелиерския бизнес. Също са се изпокрили като за последно. А не би трябвало, защото от раздялата на Златев с “Лукойл” те печелят… чисто нов (не)формален лидер в бранша. Тоест – предводител, който притежава
верига от елитни хотели
с общ капаците от над 2000 стаи. По морета, по балкани и от онзи ден – в пъпа на София, точно зад паметника на Васил Левски.
В края на 2018 г. класацията на мастодонтите в хотелиерския бизнес изглеждаше така: Курортен комплекс “Албена”, Ветко Арабаджиев, “Сигма кепитъл” (Милен и Георги Велчеви), Валентин Златев.
Преди година и половина, горе-долу около месец преди вечната дружба между Златев и “Лукойл” да започне да се пропуква, Ветко Арабаджиев и съпругата му бяха арестувани и обвинени във всички смъртни грехове на земята. А върху банковите им сметки, хотелите и другите бизнес начинания легна тежката сянка на КПКОНПИ. Тоест – стълбата, по която Златев трябва да стигне до върха, вече е с едно стъпало по-къса.
И ВЕИ-колегите на Златев също си мълчат. Дали от едното чувство на неудобство, или защото вече усещат “нечие” дишане във вратовете? Казва ли ти някой, че да предположиш?
Така че… като едното нищо ще се случи параноичната прогноза на един сайт, чието име няма да споменаваме от кумова срама: “Битката зад кулисите на “Позитано 20″ всъщност е – битка на Делян Пеевски и Георги Гергов срещу Румен Овчаров и Валентин Златев, които подкрепят Нинова…”
И понеже от централата на столетницата също си мълчат, ще обобщим от немай къде: както няма дим без огън, така мълчанието винаги е злато.
Остава да разберем само едно: в чие чекмедже ще се окаже то! И ще го разберем – рано или късно…
