Кредитните институции от еврозоната са взели 174.5 млрд. евро от поредната доза свръх евтино финансиране, предоставено на 24 септември от Европейската централна банка по програмата TLTRO. Това са тригодишни целеви заеми с лихва минус 1%, което означава, че ЕЦБ плаща на банките, за да ги ползват, но само при условие, че те впоследствие ги насочват под формата на кредити за фирми и домакинства.
Заявки за финансиране по TLTRO са били подадени от 388 кредитори, а изтеглените средства вероятно ще "изстрелят" допълнителната ликвидност на еврозоната над 3 трлн. евро за първи път в историята. Въпреки големия интерес към евтините заеми, усвоената сума е под рекордните 1.3 трлн. евро, раздадени при предишния търг на ЕЦБ преди три месеца.
Тригодишните целеви кредити се превърнаха в един от най-важните инструменти на ЕЦБ по време на кризата от COVID-19. Освен че са насочени към реалната икономика, те компенсират щедро банките за отрицателните 0.5% лихва, която получават по депозитите си и която подяжда печалбите им. Без TLTRO като противовес, тези негативни лихви дори биха ограничили кредитирането.
Пит Кристиансен – главен стратег в "Данске банк" в Копенхаген – е пресметнал, че свръхликвидността ще се увеличи с още 600-800 млрд. евро до лятото на 2021-а.
Икономисти обръщат внимание, че ЕЦБ е преминала към дуална лихвена система, която й позволява да редуцира кредитните разходи без ограничения и без да нанася поражения на банковата система. Въпреки това, извънредният достъп до евтино финансиране, в комбинация с други монетарни стимули като програмите за покупки на облигации, увеличават вероятността от странични ефекти като по-скъпи активи и рисково кредитиране.
Съществува и реална опасност да бъде подкопано влиянието на ЕЦБ върху краткосрочните пазарни лихвени проценти. Тримесечният EURIBOR – лихвата, при която банките могат теоретично да си отпускат кредити една на друга – падна през тази седмица до рекордно ниските минус 0.508 процента. Това се е случвало само веднъж – през август 2019-а, малко преди ЕЦБ да понижи депозитната си лихва.
Оттук нататък се очакват нови парични стимули. ЕЦБ прогнозира, че БВП на еврозоната ще намалее с 8% през 2020-а, а инфлацията падна под нулата за първи път за последните четири години. Растящият брой инфектирани от коронавируса може да влоши допълнително икономическата перспектива.
Икономисти прогнозират, че пандемичната програма за покупка на облигации на ЕЦБ ще бъде удължена отново през тази година, но не очакват понижение на лихвите.
