Приятелството между железничаря от Люксембург Адолф Франк и основателя на Китайската народна република – Мао Дзъдун – е станало основата на четиридесетгодишни тесни връзки между най-многолюдната и една от най-малките държави в света. Франк (пламенен комунист) се е срещал многократно с китайския комунистически лидер по работа и е споделял патенти за парните локомотиви, което му носи националното признание в Китай. И през 1979-а "Бенк ъф Чайна" открива първия си задграничен клон именно в Люксембург.
Оттогава насам Великото херцогство подслонява европейските централни офиси на още шест китайски банки, както и административен център за трансгранични инвестиции в Китай и извън него. Към края на юни 2019-а в Люксембург работят почти 80% от европейските фодове (включително британски), предлагащи инвестиции в азиатския колос, сочи анализ на "Прайсуотърхаус Купърс". През последните четири години стойността на активите в люксембургските дружества, предлагащи китайски ценни книжа, се е удвоила и е надхвърлила 40 млрд. щ. долара през април 2020-а, според официалната статистика на "Рефинитив".
През май 2011-а Люксембургската фондова борса първа в Европа регистрира облигации в офшорни юани (търгувани зад граница китайски пари). Оттогава насам тържището е пуснало в продажба 210 емисии на т. нар. "dim sum" дълг на познати и популярни китайски компании, търсени от инвеститорите с интерес към корпоративни книжа в китайската валута. През юни 2019-а Люксембург е регистрирал над една четвърт от световните "dim sum" емисии, изпреварвайки Великобритания, Хонконг и Тайван.
Великото херцогство е и сред първата група европейски държави (включително Великобритания, Франция и Германия), определени от Китайската Народна банка за центрове на офшорни юани, което им позволява да обработват търговски сделки и финансови транзакции в Китай. През 2013-а люксембургският финансов регулатор оторизира първия квалифициран чуждестранен институционален инвеститор в юани по смисъла на споразумението с Европейския съюз за схемата за колективни инвестиции в ценни книжа на приносител (UCITs). Това на практика позволява на базирани във Великото херцогство фондове да кандидатстват за квоти за инвестиции в китайски ценни книжа.
Присъствието на големи китайски банки пък окуражава и други китайски компании за финансови услуги да се установяват в Люксембург. Страната се превръща и в предпочитана отправна точка на китайски емитенти на зелени облигации, търсещи достъп до европейските пазари. През юли 2016-а "Бенк ъф Чайна" регистрира на люксембургската фондова борса зелен дълг за 2.8 млрд. щ. долара – първата зелена облигационна емисия, пусната от китайска финансова институция в континентална Европа.
Икономическият спад, предизвикан от глобалната пандемия от коронавируса създаде сериозни предизвикателства пред бизнеса на Люксембург с деноминирани в юани активи на Люксембург и спад на активите на работещите в страната фондове, инвестиращи в Китай. Въпреки това бизнесът на мениджърите на инвестиции във Великото херцогство е силен – управляваните от него чисти активи са били над 4.6 трлн. щ. долара през февруари – почти с 10% повече, отколкото през същия период на миналата година.
Франческа Месини – директор на консултантското звено на "Делойт" на групата за китайски услуги в Люксембург – е убедена, че китайците ще продължат да смятат страната за база, от която да развиват европейския си бизнес. Просто заради уникалните й и разположение сред центровете за офшорни юани като доста по-отдалечено от линиите на американо-китайските разпри средище в сравнение с Лондон и специалните отношения на сътрудничество между Острова и САЩ.
