Федералният съвет остави непроменени – близки до нула – лихвените си проценти и обяви, че няма да ги повишава докато инфлацията не достигне и не се задържи над 2% "за известен период от време", за да помогне на националното стопанство да се възстанови от пандемията. Смяната на паричната стратегия, която председателят на щатската централна банка Джеръм Пауъл обяви на 27 август по време на традиционната годишна банкова конференция в Джаксън Хол, означава по-щедра дългосрочна монетарна политика, която вероятно ще се изрази в рекордно ниски лихвени проценти поне до края на 2023-а.
Въпреки че щатската икономика се възстановява по-бързо от прогнозите на Федералния резерв, подемът все още не е приключил и е твърде зависим от несигурната здравна картина и отслабващата фискална подкрепа на Белия дом. Което принуди паричните стратези на американската централна банка да обсъдят начини за засилване на стимулите за националното стопанство, а не за оттеглянето им.
На официалното съвещание на паричния комитет на Федералния резерв на 15 и 16 септември банкерите поставиха по-амбициозни икономически цели – инфлация малко над 2% за известно време, която да компенсира периода на инфлационни равнища под 2%, така че средната стойност да се закрепи на 2% годишно. И посочиха, че ще поддържат подходяща парична политика докато не постигнат тези цели.
Вотът на последното преди президентските избори на 3 ноември официално съвещание на американските парични стратези не беше единодушен – двама членове с право на глас бяха против новото официално становище на Федералния резерв. Директорът на банковия клон в Далас – Робърт Каплан – каза, че би предпочел "по-гъвкава парична политика". А Нийл Кашкари – шеф на клона в Минеаполис – заяви, че иска лихвените проценти да останат близки до нулата докато "базовият инфлационен индекс не се стабилизира на 2%" – очевидно доста по-амбициозна цел.
На 16 септември щатските централни банкери обещаха за пореден път да използват пълния набор от инструменти, за да подкрепят възстановяването на икономиката. И че ще продължат да купуват правителствени облигации и гарантирани с ипотеки агентски дългови книжа "поне в досегашните количества и скорост, за да гарантират плавно функциониране на пазара". В момента Федералният резерв купува американски правителствени дългови книжа с всякакви срокове до падежа в размер на 80 млрд. щ. долара на месец плюс гарантирани с ипотеки ценни книжа за 40 млрд. долара.
Щатските централни банкери публикуваха и новата си икономическа прогноза за страната, която е малко по-добра от юнската. БВП ще намалее с 3.7% през 2020-а (срещу 6.5% очакван спад през юни) и ще нарасне с 4% през 2021-а. Тазгодишната безработица ще е 7.6% (срещу юнските 9.3%) и 5.5% през 2021-а. Инфлацията, измервана чрез индекса на потребителските цени, се очаква да бъде 1.2% през тази година (срещу 0.8% през юни) и 1.7% през 2021-а. Лихвата по федералните фондове в дългосрочен план ще е 2.5%, каквато е била прогнозата и през юни.
Очертаната от Федералния резерв по-оптимистична икономическа перспектива за САЩ подкрепи зелените пари, които поскъпнаха до 1.18 щ. долара за едно евро след края на съвещанието на централните банкери. Доларовият индекс, който отчита курса на американската парична единица спрямо кошницата от основните й валутни конкуренти, пък се повиши до 93.19 пункта. В ранната сутрешна търговия на 17 септември щатската парична единица се повиши още малко – до 1.1770 долара за едно евро.
