През последните седмици станахме свидетели на бързо разрастваща се информационна кампания в ЕС – както в официалните кръгове, така и в медиите – заради инцидент, станал с руски политически активист и блогър Алексей Навални на 20 август 2020 г. Без да твърди, че е експерт по токсикология, все още считаме за необходимо да обърнем вашето внимание на множество несъответствия по този случай.
В светлината на предстоящия дебат в Европейския парламент призоваваме длъжностни лица от ЕС и евродепутати да разгледат редица следните въпроси.
– Би ли имало някаква обосновка зад предполагаемото решение на руските власти да отрови Алексей Навални с използването на химически нервен агент от военен клас от групата „Новичок“, което попада под забраната на КХО, в руски град с половин милион население и след това да направят всичко възможно, за да спасят живота му и да го пуснат за по-нататъшно медицинско лечение в Германия, където може да бъде идентифициран „Новичок“?
– Каква би била причината руските власти да отровят Алексей Навални, като се има предвид, че действителното му ниво на популярност едва ли достига 2%, според неотдавнашното проучване, проведено през юли 2020 г. от Levada Center, независима неправителствена организация за социологически изследвания и социологически изследвания?
– Защо германското правителство толкова не желае да предоставя на руските компетентни органи резултатите от токсикологичния анализ, извършен от специализирана лаборатория на германските въоръжени сили, или да ги оповестява публично, ако Берлин е уверен, че г-н Навални е бил отровен? Генералната прокуратура на Руската федерация подаде на германските власти официално искане за правна помощ на 27 август 2020 г. Берлин обаче не желае да отговори на искането бързо и конструктивно, като първо влачи краката си, за да заяви по-късно, че няма да бъдат предоставени доказателства поради поверителност и в крайна сметка обявяване на целия случай в тайна?
– В същото време непрекъснато чуваме, че е важно руското правителство да разследва задълбочено и по прозрачен начин опита за убийство на г-н Навални. Посочва се, че всички доказателства и свидетели трябва да бъдат намерени „някъде в Сибир”. Случайно ли беше, че по същото време някои от лицата, които придружаваха г-н Навални по време на пътуването му в Сибир, напуснаха Русия за Германия веднага след инцидента?
– Защо германските лекари от болница „Шарите“ се отказват от професионалния диалог с руските колеги, въпреки очевидните несъответствия в симптомите, токсикологичния анализ и диагнозата на г-н Навални? Германската федерална медицинска камара отхвърли предложението на руски колеги да създадат съвместна група за провеждане на медицински преглед по случая на г-н Навални.
– Защо се декларира, че химически нервен агент от военен клас от групата „Новичок“ е разработен от Съветския съюз, а по-късно и от Русия, като се пренебрегва, че в продължение на няколко години специалисти от западните държави и съответните центрове на НАТО разработват химични вещества, свързани към групата „Новичок”? Например САЩ издадоха повече от 150 патента за бойна употреба на споменатите химични вещества.
– Защо г-н Навални при пристигането си в Берлин беше придружен до болница „Шарите“ от полицията и агентите на специалните служби? Защо бяха взети извънредни мерки за сигурност и самата болница беше превърната в обект с висока степен на сигурност много преди „откритието“ на „Новичок“? Означава ли това, че Берлин е знаел нещо, за което нито Москва, нито Омск са знаели? Струва си да се отбележи, че в Омската болница са проведени повече от 60 биохимични теста, като нито един не показва признаци на отравяне.
– Какво се крие зад историята на „бутилката с вода“, уж със следи от отрова върху нея? Нито едно видеонаблюдение или фото доказателства не показват, че г-н Навални ги използва преди заминаването на летището в Томск. Ако е бил използван преди това или на борда на самолета, свързан с Москва, как е стигнал до Берлин?
– Защо нито един специалист по токсикология, цивилен или военен, нито който и да е лекар от харите изобщо не е направил квалифицирано становище по случая (както направиха руските лекари)?
Твърденията, че каквито и да било доказателства могат да бъдат предадени на Русия само със съгласието на пациента, не са съвместими с многобройни изявления на политическо ниво, направени в Германия, докато той все още е бил в кома.
