Турците са по-влюбени от всякога в зелените пари. Домакинствата и други дребни инвеститори в Турция отдавна спестяват в американска валута, но никога не са търсили нови пътища за увеличаване на доходите си от нея. От началото на 2020-а те са налели 4 млрд. щ. долара в деноминирани в задгранични парични единици правителствени облигации, увеличавайки местните вложения в този вид инструменти – до безпрецедентните 17.1 млрд. щ. долара според офицалните данни на централната банка на страната.
Комбинацията от 21-процентното обезценяване на турската лира през тази година и отрицателните лихвени проценти по активите в местните пари, насочват предпочитанията към инвестиции в чуждестранни валути, при това не само в доларови инструменти. След като усреднената лихва по депозитите в турските банки падна наполовина от юни 2019-а насам, а растящата инфлация заличи реалната доходност от инвестициите, деноминираните в евро облигации помогнаха на турците да защитят авоарите си, защото предлагат по-високи печалби, отколкото вложенията единствено във валута.
Турската централна банка взема мерки за затягане на кредитните разходи и повиши лихвите по тримесечните депозити до 11.76 процента. Това обаче все още не може да компенсира инвеститорите, поне ако се вземе предвид ръста на потребителските цени и измерената чрез тях годишна инфлация, която през август достигна 11.77% – далеч над целевите 5% годишно. В резултат на това спестяванията в чуждестранна валута у съседите през миналия месец скочиха до рекордните 220 млрд. щ. долара.
Средната стойност на депозит в щатски долари в турските банки е около 1.6%, докато средната доходност на индекса "Блумбърг/Барклис" за деноминираните в американски долари турски облигации е 6.54%, а някои корпоративни дългови книжа предлагат дори 7% годишна възвръщаемост.
Тези явления имат и последствия. Търсенето на доларови активи съдържа риск – да задълбочи зависимостта на Турция от щатската валута и може да нанесе сериозни поражения в дългосрочен план, посочва Мурат Салар, главен изпълнителен директор на мениджъра на активи "Азимут Босфорус кепитал партфой" в Истанбул. Това бе и едно от основанията на международната рейтингова агенция "Мудис инвестърс сървис" да понижи кредитната оценка на Турция до "В2" с отрицателна перспектива – пет степени под инвестиционния рейтинг и приравнявайки я с Египет, Ямайка и Руанда. Рейтингът е в диапазона на спекулативната (junk) скала, която предполага висок кредитен риск.
Турците обаче вече не са доволни дори от доходите си от доларовите си вложения. И все по-често търсят алтернативни задгранични инструменти, с които да се застраховат срещу инфлационния натиск. Според независимия пазарен стратег от Истанбул Еврен Кирикоглу, "част от парите от депозитите в чуждестранна валута вече се насочват към еврооблигации". Експертът допълва, че засега тези сделки са малко, но интересът е ясно изразен, така че може да очаква местните инвеститори в бъдеще да купуват повече емитирани от държавата дългови книжа в евро.
В момента общият размер на вложенията на турското правителство и на турските компании, и банки в еврооблигации е 119 млрд. щ. долара. Тези книжа са донесли 17% доход от началото на април, сочи индексът "Блумбърг/Барклис".
