Със специално решение, на 16 септември правителството одобри последващите ангажименти на България след присъединяването към ERM II и Банковия съюз, считано от 10 юли 2020 г., както и План за действие с конкретни мерки за изпълнение на въпросните ангажименти.
В документа е посочено, че става дума за продължение и надграждане на мерките, които България предприе, за да стане част от чакалнята на еврото. Отбелязано е също, че те "не се различават съществено" отпреди, защото са "продължаващи реформи в областите на небанковия финансов сектор, рамката за управление на държавните предприятия, рамката по несъстоятелността и рамката за борба с изпирането на пари".
Внимателен прочит на решението на Министерския съвет обаче разкрива, че изпълнението на тези ангажименти ще бъде само "част от условията за последващото приемане на страната ни в еврозоната и въвеждане на еврото".
Към формалната част, разбира се, добавяме и изпълнението на всички критерии за конвергенция в съответствие с чл. 140 от Договора за функционирането на Европейския съюз, известни като Маастрихтските критерии:
– инфлация;
– бюджетен дефицит, измерен като процент от БВП;
– държавен дълг, измерен като процент от БВП;
– дългосрочен лихвен процент, измерен като средната доходност по 10-годишни държавни облигации;
– стабилност на валутния курс спрямо еврото.
Както неведнъж е ставало дума, страната ни е поела и някои допълнителни (в случая – неформални) ангажименти. Те не са описани във въпросното правителството решение, но бяха много ясно подчертани в комюникето на Европейската централна банка от 10 юли, с което България бе приветствана в ERM II и Банковия съюз: "мащабни реформи в съдебната система и в борбата с корупцията и организираната престъпност предвид тяхното значение за стабилността на финансовата система".
Според Конвергентния доклад на ЕЦБ и Европейската комисия за 2020 г., България не е готова за приемане на еврото, като изпълнява 50% от формалните критерии. Оценката на Брюксел и Франкфурт към юни бе, че покриваме критериите за публичните финанси и за дългосрочните лихвени проценти, но не и за ценовата стабилност. Към днешна дата страната ни по-скоро покрива 75% от критериите, защото вече сме член на ERM II.
В Конвергентния доклад бе изтъкнат и потенциалният проблем с критерия "Инфлация". Причината е догонващата позиция у нас при равнището на доходите: "Процесът на догонване вероятно ще доведе до положителни диференциали на инфлацията спрямо тези в еврозоната, тъй като БВП на човек от населението и ценовите равнища в България още са значително под тези в еврозоната".
Тази картина в голяма степен оправдава прогнозите, че страната ще остане в преддверието на еврозоната по-дълго от минималния 2-годишен период.
