На днешния ден през 1937 г. за първи път е публикувана книгата на английския писател Джон Роналд Руел Толкин (John Ronald Reuel Tolkien) – "Хобитът" (The Hobbit), фентъзи-роман, първоначално написан като приказка. Той носи подзаглавието "или До там и обратно" (There and Back Again). Книгата получава добри критически отзиви в САЩ. Тя е прелюдия към историята, която се описва в книгите от "Властелинът на пръстените" (The Lord of the Rings, написани в периода 1939-1948 г. и издадени през 1954 и 1955 г.).
Дж. Р. Р. Толкин е смятан за основател на жанра фентъзи с романа си "Хобитът" и неговото продължение трилогията "Властелинът на пръстените". В обемното толкиново творчество се включват редица посмъртно публикувани книги относно историята на измисления свят Средна земя, сред които най-известна е "Силмарилион". Неотмиращата популярност и голямото влияние на творбите му превръщат Толкин в баща на съвременния жанр фентъзи. Джон Р. Р. Толкин е командор на Британската империя от 1972 г. заради приноса му към английската литература.
Романът "Хобитът" проследява приключенията на хобита Билбо Бегинс по време на неговото пътешествие през Средната земя. В пътуването той е придружаван от група джуджета, както и от магьосникът Гандалф. Пътешествието им има за цел да върне на джуджетата тяхното кралство и огромното им съкровище, които са откраднати от дракона Смог. В пътуването участват тринайсетте джуджета: Торин Дъбощит (Дъбовия щит), Оин, Глоин, Дуалин, Балин, Бифур, Кили, Фили, Бофур, Дори, Бомбур, Нори и Ори.
В писмо от 1955 г. Толкин споменава, че още към края на 20-те години, докато е бил професор по англосаксонски език в колежа Пембрук, преглеждайки една късна вечер работите на студентите, написва на гърба на една от тях: "В земята имаше дупка, и в нея живееше един хобит." Отначало не продължил по-нататък, но през следващите години нарисувал картата на Трор, очертавайки географията на приказката. Самата приказка е написана в началото на 30-те години. Изобщо е публикувана благодарение на факта, че Толкин я дава като четиво на болна от грип монахиня от Черуъл Едж. Докато ръкописът бил у нея, го вижда Рейнър Ънуин, 10-годишният син на издателя сър Стенли Ънуин. Отзивът му за книгата е толкова ентусиазиран, че тя бива публикувана по-късно от издателството "Алън и Ънуин".
В книгата Толкин въвежда или споменава герои или места, които играят важна роля в сътворените от него легенди, по-конкретно Елронд и Гондолин, и я базира на елементи от старогерманска легенда. Решението събитията в "Хобитът" да се случват в света, описан в "Силмарилионът", обаче е взето чак след успешното публикуване на книгата, когато издателите го помолват за продължение. "Хобитът" играе ролята както на въведение в света на Средната земя, така и на връзка между по-ранните събития, описани в "Силмарилионът", и по-късните, описани във "Властелинът на пръстените". Смята се, че може да бъде четен като литература за израстването, тъй като в хода на книгата Билбо израства от самотен, повърхностен и като цяло бездеен, до изобретателен, решителен, справящ се с проблемите си и помагащ на другите в трудни моменти.
Някои сравняват развитието му с теориите на Джоузеф Кампбел за мита, и по-конкретно пътешествията на епичния герой. Толкин обаче вероятно не е възнамерявал книгата му да бъде тълкувана по този начин. В предговора си към "Властелинът на пръстените" той пише: "От сърце не обичам алегорията във всичките ѝ проявления, и винаги съм го правил, откакто станах достатъчно стар и внимателен, за да забелязвам присъствието ѝ." По-нататък той твърди, че "Властелинът на пръстените" не е нито алегорична, нито тематична книга, и вероятно може да се смята, че и "Хобитът" е написан от същата позиция. Възможно е квалификациите "повърхностен" и "бездеен" да са излишно сурови към Билбо, който според Толкин е напълно типичен хобит.
Въпреки че е приказка, романът е сложен и богат. Много от имената и думите в него идват от скандинавската митология, а централни сюжетни елементи могат да се проследят до епоса "Беоулф". Книгата съдържа англосаксонски руни (буквите на азбука, използвана от германските народи, най-вече в Скандинавия и на Британските острови), информация за календари и за фазите на луната, и подробни географски описания, които съответстват добре на приложените в нея карти. Към края легендата придобива епични пропорции.
Книгата има различни адаптации. Например, "Хобит" – анимационен филм от 1977 година. По-късно е създадена и филмовата трилогия на новозеландския режисьор Питър Джаксън: Хобит: "Неочаквано пътешествие" (2012 г.), "Хобит: Пущинакът на Смог" (2013 г.) и "Хобит: Битката на петте армии" (2014 г.).
Книгата има няколко издания на български език. През 1975 г. е отпечатана "Билбо Бегинс или дотам и обратно" (от издателство Народна младеж), а четири години по-късно излиза ново издание от същото издателство. През 1999 г. излиза "Хобит: Билбо Бегинс или дотам и обратно" на издателска къща "Бард", която през 2010-а пуска в ново издание.
