Петър Драмов
"УниКредит Булбанк" АД
Централната банка на САЩ не очаква предстоящо задълбочаване на проблемите пред развитието на най-голямата световна икономика. Но свети предупредителен жълт светофар, че очакванията отпреди няколко месеца не се сбъдват в съответствие с тогавашните прогнози.
Най-вероятно ще се прибегне до още по-големи по мащаб и обхват количествени стимули с оглед на преодоляване на последствията от COVID-19. Проблемите с Китай не само не се разрешават, но и се задълбочават. А ФЕД намекна за наливане на повече пари в банковата система, за да компенсира по-слабата икономическа активност.
Тези обстоятелства обясняват защо цените на корпоративните книжа се понижиха. Борсовите индекси, които са най-чувствителния, но в същото време и най-точният измерител на инвеститорските настроения, се понижиха. За последната една седмица Dow Jones Industrial Average се срина със 4.5%, немският DAX – с 4.9%, японският NIKKEI – с 1.6%, и китайският Shanghai 300 – с 1.5 процента. Ситуацията на пазара на суровини и материали не беше по-лека. Цените на суровия петрол и на цветните метали се понижиха с по 3.7% и 2.5 на сто .
Забеляза се донякъде повишен интерес към държавните ценни книжа на страните с първокласен кредитен рейтинг. Това е основната причина за поскъпването им. С малко, но от сърце, цените на 10-годишните облигации на САЩ и на Германия поскъпнаха съответно с по 10 и 20 цента за последната една седмица.
Отлив на инвеститорски интерес от носещите по-голям риск книжа на държавите от Централна и Източна Европа доведе и до спад на цените им и до повишаване на доходността им. Книжата на Унгария и на Румъния с падежи след 10 години поевтиняха с по 60 и 95 цента, а доходността им се повиши с 8 и с12 базисни точки, съответно до 0.37% и 1.81% на годишна база.
При българските еврооблигационни емисии беше постигнат пълен баланс между търсене и предлагане, и цените им и респективно доходността на книжата ни се задържа на нивата от предишната седмица.
Добре е да се припомни, че тогава постигнахме невероятен успех на международните финансови пазари, пускайки в обръщение най-дългосрочната емисия до момента от 30 години, в размер на 1.25 млрд. евро при това на сравнително ниска доходност от едва 1.48% на годишна база. Другата емисия бе 10-годишна, също в размер от 1.25 млрд. евро при 0.38% годишна доходност. В момента те, както и останалите ни емисии, се търгуват на същите нива или малко по-скъпо спрямо седмица по-рано. Доходността на по-дългосрочните ни книжа се запази, а на по-краткосрочните се понижи с по 1 до 3 базисни точки.
Книжата ни с падежи след 2, 3 и 4 години се котират при отрицателна доходност, съответно при минус 0.43%, минус 0.18% и минус 0.11% на годишна база. Тези с падежи през 2028 г., 2030 г., 2035 г. и 2050 г. се търгуват съответно при 0.17%, 0.39%, 1.04% и 1.48% на годишна база.
Най-вероятно активността на Министерството на финансите по емитиране на нови емисии от държавни ценни книжа ще спре дотук. До момента – за 2020 г., в обръщение са пуснати общо 2.5 млрд. еврооблигации на външните пазари и 1.2 млрд. лева на вътрешния пазар. През годината трябва да се погасят 1.2 млрд. лева задължения по излизащи в падеж държавни ценни книжа. С част от парите от новите еврооблигации ще се покрива задаващия се бюджетен дефицит.
