В милата ни татковина единственото, което никога не е сигурно и не е гарантирано от закона е частната собственост. Заради нея, вече три петилетки бушува война между наследниците на Иван Белутов (починал през 1998 г.) и собственикът на бившия Киноцентър – “Ню Бояна филм” АД (по-скоро американската филмова компания “Ню имидж”). Този случай ярко илюстрира безобразното състояние, в което се намират и нормативната уредба, и т. нар. електронно управление, и институциите, длъжни да бранят интересите на държавата, бизнеса и гражданите – заедно и по отделно.
В първата част на реституционната сага, озаглавена “Заради някакви си 3.5 декара, България отново става за посмешище” (в. “БАНКЕРЪ”, бр. 36 от 18 септември 2020 г.), успяхме само да разровим проблема отгоре-отгоре. Ето защо ще си припомним набързо най-важното:
На 13 октомври 1994 г. Поземлената комисия към тогавашната община Витоша, област София-град, със свое Решение № 5516, възстановява в реални граници правото на собственост на Иван Кръстев Белутов върху нива от 3406 квадрата. Имотът се намира в местността “Дебели лък” край някогашното село Бояна. Със създаването на някогашната Студия за игрални филми “Бояна” през 1962 г., този имот става част от т. нар. Киноцентър.
На 7 март 1995 г. Иван Николов – нотариус към Софийския районен съд, издава на Белутов констативен нотариален акт № 106 по дело № 979 от 1995 година.
На 13 август 1998 г. управителят на област София-град – инж. Веселин Стойков, издава Заповед № РД-57-288, с която отписва от актовите книги за държавна собственост имота на Белутов.
На 17 ноември 1998 г. заместникът-губернаторът Маринчев издава на Белутов Удостоверение № 54-00 130, в което черно на бяло си пише, че “имотът е възстановен с влязло в сила Решение № 5516/13. 10. 1994 г. на Поземлена комисия “Витоша”.
На 28 май 2003 г. – заради стартиралата приватизационна процедура на “Бояна филм” ЕАД – кметът на столичния Район “Витоша” Магдалина Граматикова изпраща специално писмо до Агенцията за приватизация, Министерството на културата, областният управител на София-град и ръководството на държавната фирма, в което се казва: “Приложено, изпращам ви молба, рег. № СТ-94-01-34/19 май 2003 г. от собствениците на реституирани земи в района на “Национален киноцентър – Бояна”, ведно с техните документи за собственост, като моля при провеждане на процесите по приватизация да бъдат взети предвид правото на собственост и претенциите на лицата…”. В приложения към писмото списък са описани общо 188 реституирани имота. Нивата на Белутов е подставена под № 165, а основанието са включването й е “Нотариален акт № 106, дело № 979 от 1995 година”.
На 24 януари 2006 г. Агенцията за приватизация и “Ню Имидж България” ЕООД подписват договора за приватизация, според който държавата продава 95% от капитала на “Бояна филм” ЕАД (общо 446 426 акции), а останалите 5% са предвидени за удовлетворяване на бъдещи реституционни претенции.
На 15 май 2006 г. изпълнителният директор на все още държавното ЕАД – Евгений Михайлов, отказва да подпише задължителната в подобни случаи ипотека и подава оставка в знак на протест, защото изведнъж установява, че “Ню Имидж България” ще получи не 302, а цели 335 декара скъпоценна земя. От които поне 180 декара или са реституирани още през 90-те години, или в момента вървят процедури за тяхната реституция.
На 15 септември 2006 г., затваряйки си очите пред всички и за всичко, въпросната ипотека е учредена и е вписана в Търговския регистър.
Оттук нататък започва същинската мистерия.
От документите, с които разполагаме, става ясно, че в началото на 2006 г. в публичното и ведомственото пространство циркулират два нотариални акта за държавна собственост, “посветени” на т. нар. Киноцентър. Според единият – имотът на фамилия Белутови е одържавен и вкаран в капитала на държавния филмов гигант през 1970 година. Тоест – реституцията му четвърт век по-късно си е факт, който не подлежи на никакви съмнения.
Според другият Акт за държавна частна собственост № 03342, съставен на 18 февруари 2003 г., земята в капитала на държавната фирма е 302.8 дка, като съставителят – софийският губернатор Росен Владимиров – изрично записва, че “Върху терена, предмет на настоящия акт за държавна собственост, има възстановени имоти с Решения на Поземлена комисия и съдебни Решения.”
Ефект – никакъв. В продължение на 14 години вече. Въпреки всички жалби и сигнали, изпратени до кого ли не както от наследниците на Иван Белутов, така и от всички останали ощетени собственици.
За най-голямо съжаление, сред “разсеяните” и “дезинтересираните” попада и Софийския градски съд, където от близо една година отлежава дело, образувано по чл. 108 от Закона за собствеността. Въпросната разпоредба гласи: “Собственикът може да иска своята вещ от всяко лице, което я владее или държи без да има основание за това”.
На 6 юни 2020 г. наследникът Борислав Белутов изпраща до главния прокурор Иван Гешев и до Върховна касационна прокуратура обемист сигнал, придружен с цяла папка (някъде около стотина страници) доказателства, част от които вече споменахме. Ще цитираме само най-важното от този сигнал, защото останалото… е ясно като бял ден:
“Уважаеми г-н Прокурор,
Моля преписката ми да бъде разпределена по Ваша преценка на компетентните да разследват длъжностни лица. Моля да бъде направена проверка и, ако има престъпление, да бъде образувано наказателно производство за следното:
Как Агенцията за приватизация продава от името на държавата акции, които не са собственост на държавата (тъй като имотите са били деактувани), как впоследствие тези имоти са били присвоени от “Ню Имидж България” ЕООД и дали това не се е осъществило от длъжностни лица чрез договора за приватизационна продажба на 446 462 акции, тъй като Агенцията за приватизация е продала деактувания ни имот, което е обективирано в Акт за частна държавна собственост № 03342/18. 02. 2003 година…”
Ефект – също никакъв.
Два месеца по-късно – на 5 август 2020 г. адвокатът на Белутови – Николета Върбанова, прави опит за уреждане на проблема “со кротце и со благо”. Срещата, проведена в офиса на “Ню Бояна Филм” (правоприемник на “Ню Имидж България”) обаче отваря война на… два нови фронта.
На 11 август т.г. адвокат Върбанова сезира Дисциплинарния съд към Софийската адвокатска колегия. В кратце, в сигнала й става дума за следното: вместо да се разберат с колежката си Методиева по човешки, тя я е притиснала още в началото да срещата да внимава в картинката, че разговаря с член на Дисциплинарния съд към САК.
А на 28 август изпраща в Специализираната прокуратура сигнал в обем от 125 страници, според който:
– колежката, защитаваща интересите на приватизаторите, я била заплашила с дисциплинарния съд на Висшия адвокатски съвет;
– за да защитят интересите си, приватизаторите на “Бояна филм” АД са използвали фалшиви документи, разиграли са два симулативни съдебни процеса;
– купуват срещу много пари мълчанието и бездействието на държавните институции;
– участват в сложни схеми за пране на пари и т.н.
Ответният залп изтрещява на 1 септември под формата на сигнал, изпратен от “Ню Бояна Филм” до Дисциплинарния съд към Софийската адвокатска колегия. В него, адвокат Върбанова – в прав текст е обвинена в рекет. В смисъл такъв, че на спомената среща на 5 август е предложила конфликтът да бъде решен срещу 10 млн. евро в полза на наследниците на Иван Белутов, а малко по-късно е свалила “мизата” на 7 млн. евро.
“… Изключително сме омерзени от факта, че адвокатката ни изпраща сигнал, който е подала срещу нас пред Върховна Касационна Прокуратура и счита, че това може да ни трогне по някакъв начин да се укриваме и да се страхуваме. Ние желаем всичко да е прозрачно и да се разследва, при такива обвинения – най-вече желаем в най-пълна степен да се разследва и подобни „адвокати“ да не засягат реномето и доброто име на компанията ни”, се казва още в сигнала, подписан от Ярив Лернер.
Какво се случва днес? Както се казва – на Витошкия фронт нищо ново. Освен едно единствено “нещо” – адски странно и много подозрително.
Според адвокат Върбанова сигналът й до Специализираната прокуратура е изчезнал по най-абсурдния начин: случаят бил разпределен на неизвестен за нея обвинител, който на бърза ръка решил, че няма никакви данни за извършени престъпления и изпратил материалите в… Софийския районен съд, където облаче те изобщо не пристигнали!
Как се случва подобно “нещо” и по силата на каква законова логика спец. обвинението може да прати конкретен сигнал в съд, с който няма нищо общо – едва ли някога ще научим.
Кашата се досгъстява и от още едно обстоятелство, което за малко да пропуснем: всички опити на Агенцията по геодезия, картография и кадастър да опишат, “прошнуроват” и “прономероват” реституирания имот на Белутови завършват с тотален неуспех. И преди приватизацията на “Бояна филм” ЕАД, и след това.
Дали защото тогавашните адвокати на наследниците (Върбанова поема защитата им миналата пролет) са играли двойни игри, дали защото опонентите им са имали дебели връзки в съдебната система – можем само да предполагаме.
Ето защо е крайно време главният прокурор Иван Гешев, след като е обещал да ревизира най-скандалните приватизационни сделки, да посегне и към казуса “Бояна Филм”. Защото, колкото и днешните собственици на бившия Киноцентър да неглижират нещата, твърдейки, че 3-те декара на Белутови струвал около 50 000 евро, истината е съвършено различна.
От край време средната цена на един квадратен метър земя в Бояна е 200 евро. Тоест – онези 180 декара, незаконно одържавени в навечерието на приватизационната сделка, заради които Евгений Михайлов навремето хвърли оставката си, днес струват точно 36 милиона евро. А пък нивата на Белутови – “само” 681 200 евро. Като гола земя, защото ако тръгнем да изчисляваме пропуснатите ползи, като нищо сметките ще отхвърчат към шестте нули. Хайде, милионите може да не са 10 или 7, но със сигурност няма как да са по-малко от четири-пет.
Сиреч спорът е за пари, които отвсякъде се вписват в наказателнопроцесуалната категория “В особено големи размери”.
Мълчанието на компетентните обаче продължава…
