Състоянието на съдебната власт, безконтролността и безотчетността на главния прокурор и състоянието на медиите в България будят загриженост – стана ясно от новия доклад на Еврокомисията за България.
Ето по-важното:
Докладът отчита, че в България се предприемат стъпки за реформиране на съдебната система и преструктуриране на прокуратурата. Въпреки това правомощията на главния прокурор и ролята му във Висшия съдебен съвет продължават да са повод за загриженост. Невъзможността за ефективно наказателно разследване на главния прокурор и неговите заместниците е дълготраен проблем, повдиган не само от Европейската комисия, но и от Европейски съд по правата на човека и от Съвета на Европа, се казва в доклада. На предложеното назначаване на специален прокурор, който да може да разследва обвинител номер едно, също не се гледа безкритично. Според Комисията, притесненията около това предложение се коренят в процедурата по избирането му и във факта, че той ще продължи да е подчинен на главния прокурор почти във всичко.
Структурата и функционирането на Висшия съдебен съвет също пораждат загриженост, отчитат от Комисията. Главният прокурор играе решаваща роля в прокурорската колегия и в редица дейности на ВСС, което е проблем, посочен и от Венецианската комисия, уточнява Дойче Веле.
Само 37% от българите смятат, че независимостта на съдебната система в България е на задоволително ниво. Достъпът до правосъдие също се нуждае от подобрение, посочва докладът.
Борбата срещу корупцията е посочена като водещ приоритет на правителството, отчитат от Комисията. В тази връзка в България е проведена цялостна реформа на антикорупционната институционална рамка. Чрез сливането на няколко институции е създадена Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество (КПКОНПИ).
Протестите, избухнали през лятото на 2020 г. обаче показват недоволство на обществото от липсата на напредък в борбата срещу корупцията. България е последна сред страните от ЕС в Индекса за възприятие на корупцията на “Трансперънси интернешънъл”, отбелязват от Брюксел и изразяват очакване за по-сериозни резултати от делата за корупция по високите етажи на властта.
Правната рамка за борба срещу корупцията до голяма степен е налице, но предизвикателствата остават, обобщават от Комисията и дават за примера скандала „Апартаментгейт": През пролетта на 2019 година поредица от скандали, отнасящи се до високопоставени служители, закупили частни имоти на цени, по-ниски от пазарните, провокираха голямо обществено внимание. КПКОНПИ обаче не намери доказателства за конфликт на интереси.
Според доклада, липсата на прозрачност по отношение на собствеността над медиите в България буди притеснения. Освен това на политиците не е изрично забранено да притежават медии. Има информация, че няколко издания са неофициално свързани с политици, пишат авторите на доклада. Докладът отчита факта, че държавната реклама играе важна роля в медийния пейзаж на страната, особено на местно ниво. Друг извод гласи, че разпоредбите относно оповестяването на собствеността продължават да се прилагат само частично. Освен това в много случаи прозрачността не е гарантирана, тъй като медиите се регистрират през офшорни компании.
Националните и местните медии във всички сектори са обект на системен политически контрол и по-голямата част от водещите вестници в страната следват редакционна политика, благоприятна за правителството, четем още в доклада на ЕК. Много български журналисти характеризират политическата намеса в медиите като „често срещана“ и „широко разпространена“.
Докладът констатира още, че тесният периметър, в който работи гражданският сектор, може да бъде допълнително ограничен от новия проектозакон за финансиране на неправителствени организации от чужбина. През юли 2020 “Обединени патриоти” предложиха промени в Закона за юридическите лица с нестопанска цел. Те предвиждат редица промени за неправителствените организации, които получават финансиране от чужбина. Едно от предложенията съдържа възможността държавата да извършва проверки в тях и да изисква тяхното замразяване или заличаване.
