Във Велико Търново Световният ден на архитектурата ще бъде посветен на 220-годишнината от рождението на майстор Колю Фичето.
Никола Иванов Фичев, известен като Кольо Фичето и наричан Уста̀ Колю Фичето (през турското „уста“ от арабското „устаз“ – майстор, учител, професор) – гениален възрожденски строител, архитект и скулптур, каменоделец и дърворезбар. Той създал емблематични за Българското Възраждане храмове, обществени и жилищни сгради, мостове и други в българските земи и крайдунавските области на Румъния. Между тях са уникалната църква „Св. Троица” в Свищов, мостът над р. Янтра при Бяла, Покритият мост в Ловеч и много други.
Никола Фичев е една от най-ярките ренесансови фигури на Българското Възраждане.
Той е роден в град Дряново през 1800 година. Останал сирак без баща на 3 г., едва 10-годишен започва да учи занаят при тревненските майстори дюлгери. На 17-годишна възраст се учи при майстори от западнобългарската строителна школа от град Корча как се дяла камъкът, а след това усвоява строежа на църкви, Камбанарии и мостове от брациговските майстори. Още 23-годишен, той е вече калфа, а на 36 г. е общопризнат за майстор от целия дюлгерски еснаф (гилдия).
Колю Фичето е знаел отлично турски език, говорил е добре гръцки и румънски език.
Той е бил запознат със съвременната европейска архитектура от изявите й в Румъния, Истанбул и Одрин, където по това време са работели някои западноевропейски архитекти и каменоделци. Сам и с вещина е избирал строителните си материали камък, дърво, тухли, ковано желязо. Изработвал е проекти и много добри макети за своите сгради и съоръжения.
Гениалният строител наупска този свят през 1881 г. в Търново, където днес в парк „Дружба“ се намира гробът му. Оригиналният кръст е в окръжния исторически музей „Конака“. Българският генерал Иван Фичев е негов внук.
Името на Никола Фичев носи морският нос Корю Фичето в Антарктика.
Ликът му е изобразен на банкнотата от 2000 лева (емисия 1996 година, в обращение до 1999 г.).
