Каква е причината едва за 75-годишния си рожден ден художникът Николай Зиков да открие първата си самостоятелна изложба? Причината е, че по време на социализма не му дават възможност да реализира първия си цикъл от картини (озаглавен "XX век") заради сюрреалистични елементи в тях. Сюрреализмът не е харесван, защото се свързва с това, че иронизира утопиите. Следва системно недопускане до изложби и в крайна сметка, поставен в изолация, той се насочва към монументалните изкуства. Тази година обаче дали заради предстоящия си 75-годишен рожден ден – време за равносметка, дали заради пандемията, Николай Зиков решава да покаже картините си от онзи "забранен период" и да завърши свои стари ескизи, които тогава не са отговаряли на естетиката на социалистическия реализъм.
Резултатът е, че днес (6 октомври), от 18.00 часа в галерия "Средец" на Министерството на културата, художникът Николай Николов-Зиков открива първата си самостоятелна изложба. В експозицията ще може да видите над 30 живописни творби, повечето от които Зиков е рисувал в края на 70-е и началото на 80-е години на миналия век. Друга част са старите ескизи, довършени тази година. Сред картините ще може да видите отхвърлената заради обвинения във "фашизъм" "Балада за българина" (1979), "Обикновен социализъм" (1979), "Жизнено пространство" (1980), "Gloria Mundi" (1980), "68-ма" (1982), "Имаго" (1982). Изложбата може да се види до 20 октомври.
По време на откриването й д-р Галина Декова от Института за изследване на изкуствата на БАН и художникът Людмил Веселинов ще представят създадения от тях каталог, посветен на Николай Зиков. В луксозното издание са включени 158 репродукции на живописни и графични творби и други 57 фотографии, изобразяващи различни пластични произведения на художника, а също и снимки от личния му архив.
Николай Зиков е роден в София през 1946 година. Завършва Художествената гимназия и Декоративно-монументална живопис в Художествената академия (1975). След невъзможността да се развива като художник – както заради неодобряваните послания в картините му, така и заради сюрреалистичните му препратки, през 80-е години Зиков прави металопластики, мозайки, скулптури, фрески. Създава емблематични творби като мозайката и скулптурите на лъвски глави в Чифте баня в Кюстендил (1986). И днес могат да се видят негови скулптурни композиции – "Ян Бибиян и дяволчето Фют" в градинката на баня "Мадара" (2006), паметника на загиналите летци в небето над София през 1943-1944 г. в градинката на XIV поликлиника (2007), пластичната икона на Свети Иван Рилски върху фасадата на Минно-геоложкия университет (2002).
