Европейската народна партия (ЕНП) е внесла искане за голям брой поправки в текста на резолюцията за България, която предстои да бъде гласувана в Европейския парламент.
Едно от предложенията – на депутат от Малта, е в текста да бъдат добавени случаите със съветниците на президента Румен Радев, разследвани за търговия с влияние и подбуда за извършване на длъжностни престъпления.
Тя иска в документа да фигурира текст, че известен бизнесмен, срещу когото са повдигнати 18 обвинения, финансира продължаващите в България протести срещу правителството и главния прокурор.
"Президентът, който има конституционното задължение да бъде политически неутрален, е взел директна линия на поведение в опозиция на правителството, поискал е неговата оставка и използва протестите като платформа за своята позиция", се казва в друга искана от поправка малтийката Роберта Мецола.
Мецола предлага текст за отпадане на мониторинга по механизма за сътрудничество и проверка, както и друг, в който да се отбележи, че няма изискване за прозрачност на собствеността на медиите онлайн, а пропуските в регулаторната рамка за тях често се експлоатират от проруски медии.
Общо са внесени 49 поправки, повечето от които целят да смекчат част от критичните точки срещу управляващите у нас.
Девет поправки е внесъл българският евродепутат Ангел Джамбазки. Той настоява да паднат текстовете, с които се изразява съжаление за отхвърлянето от страна на България на Истанбулската конвенция, както и съпътстващата я дезинформация, а също така и за речта на омразата срещу малцинствата, която използват много депутати, а имунитетът ги пази от наказателно преследване.
Окончателният вариант на резолюцията ще бъде гласуван в четвъртък.
Очаква се резолюцията да бъде подкрепена от по-голямата част от социалистите, либералите, крайната левица и зелените, а срещу нея да гласуват повечето евродепутати от ЕНП и европейските консерватори и реформисти.
Резолюцията беше предшествана от дебат в Европарламента за върховенството на закона и основните права у нас. Политическите сили в Европарламента остават разделени по отношение на върховенството на закона и основните права в страната ни.
Още преди началото на заседанието лидерът на ЕНП Манфред Вебер даде заявка, каква ще е позицията на десницата, като в пост в социалните мрежи обяви, че подкрепя кабинета на Борисов, а изборите трябва да са през март. В залата, очаквано критиките бяха от страна на левицата и зелените.
