От самото начало коронавирусната пандемия е съпроводена с какви ли не слухове. Конспиративните теории избуяват, а най-разпространената е, че всъщност става дума за банално заболяване, чиито размери нарочно са преувеличени, за да се постигнат определени икономически и политически цели. Един от най-често привежданите доводи е, че представителите на управляващите елити са пощадени от заболяването. Фактите показват друго, но за сметка на това повдигат някои много сериозни морални въпроси.
Най-изтъкнатият световен лидер, който се оказа болен от Ковид-19, безспорно е американският президент Доналд Тръмп. Той трудно можеше да бъде сполетян от болестта в по-неподходящ момент – в разгара на предизборната кампания, един месец преди президентските избори, и то когато социологическите проучвания показват, че изостава с цели 14 пункта от конкурента си Джо Байдън.
Американският държавен глава остана в болница само за четири дни, след което се върна в Белия дом в подобрено състояние. "Изписан" в неговия случай обаче не означава "излекуван". Състоянието на
Тръмп все още може да се влоши,
предупреди директорът на Националния институт по алергични и инфекциозни болести на САЩ д-р Антъни Фаучи. Не е изключено след пет до осем дни състоянието на заболелият рязко да се влоши, изтъкна водещият американски експерт. Като се има предвид, че президентът е на 74 години и с наднормено тегло, предупреждението на Фаучи не е за подценяване.
Междувременно поведението на Тръмп предизвика много коментари. В началото на епидемията отношението му бе безпочвено оптимистично и той си позволяваше наистина дилетантски коментари на тази тема. После, когато се оказа, че и той е болен, за да повдигне духа на привържениците си, изненадващо излезе с автомобил пред болницата и ги поздрави. Но по този начин изложи на ненужен риск от заразяване служителите на Сикрит сървис, които са били в колата му. На следващия ден, когато обяви, че ще се върне в Белия дом, тонът му внушаваше, че не си дава сметка за страданието на американците, които не могат да получат същата грижа като президента – на когото в болницата бяха приложени най-иновативни методи за лечение, някои от които още в трета фаза на изпитание. И като връх на всичко, след излизането си от болницата Тръмп каза, че
най-сетне "проумява" коронавируса
– седем месеца след началото на епидемията и смъртта на почти 210 000 американци.
Много преди да стигне до Белия дом, коронавирусът навести Даунинг стрийт. Британският премиер Борис Джонсън бе първият от водещите световни лидери, дал положителен тест за Ковид-19. На 27 март той го съобщи във видеобръщение, точно седмица след като правителството му се отказа от подхода за постигане на групов имунитет срещу болестта. Въпреки че не бе в рискова група, 56-годишният Джонсън бе реално застрашен от фатален край. Първоначално получил леки симптоми, впоследствие той бе хоспитализиран и прекара три дни в интензивно отделение. "Нещата можеха да се развият и по двата начина", призна сам по-късно.
Заболяването на британския премиер му осигури съчувствие на фона на бързо нарастващите смъртни случаи на Острова през април. Даже неговите критици му пожелаха бързо възстановяване, а близкото разминаване със смъртта доведе до увеличаване на популярността му.
Трезвомислещи наблюдатели обаче намериха редица причини да упрекнат поведението на премиера. Най-напред, след като първоначално Великобритания посрещна епидемията с
неоправдан оптимизъм,
се оказа, че тестовете са крайно малко и буквално не покриват нуждите. Въпреки че вината за това бе у правителството, Джонсън получи възможността да се тества, без да преминава през тромавата процедура, на която бяха подложени съгражданите му. В редица лични разговори политици, министри и служители изразиха опасения, че с поредица от грешки премиерът се е подложил на сериозен риск. Демонстративно пренебрегвайки правилата за дистанция, той допусна Великобритания да остане без функциониращ лидер насред изпитанието.
След като в продължение на месеци подценяваше сериозността на пандемията, бразилският президент Жаир Болсонаро се оказа с положителен тест в началото на юли. Той сравняваше вируса с "лек грип" и провеждаше големи политически събития в разрез с препоръките за опазването на общественото здраве, а след като разви умерена картина на болестта, съобщи, че взима хидроксихлорохин – което според редица експерти не е подходящо срещу коронавирусната инфекция. "Със съжаление ще съобщя, че се чувствам много добре след употребата му и
с Божията помощ ще живея още дълго",
заяви Болсонаро.
Когато обявяваше резултатите от теста си, той свали маската си, за да покаже, че се чувства "напълно добре", заради което група журналисти заведоха дело срещу него. Най-малко 11 бразилски губернатори, както и висши правителствени служители и самата първа дама Мишел Болсонаро, дадоха междувременно положителни тестове за коронавируса.
Бразилия, която има близо 35 милиона потвърдени случая на Ковид-19 и най-малко един милион починали, е епицентър на заболяването в Латинска Америка от средата на юни. Критикуван в целия свят за несправянето си с епидемията, Болсонаро е уволнил от март насам двама здравни министри, защото подходът им бил много краен, а неотдавна назначи на поста генерал от армията.
Сред другите високопоставени личности, преминали през заболяването, са британският принц Чарлз и принцът на Монако Албер Втори, премиерът на Косово Авдулах Хоти, както и редица представители на постсъветското пространство. Сред тях изпъкват беларуският президент Александър Лукашенко, чието подценяване на епидемията
допринесе за народното недоволство
от управлението му, и арменският премиер Никол Пашинян. И двамата леко се справиха с болестта, но сега имат далеч по-сериозни грижи.
В контакт със заразата са влезли, но без тежки последици, и президентите на Хондурас, Боливия, Гватемала, Бурунди.
За оттеглили се величия като 83-годишния италиански експремиер Силвио Берлускони и 80-годишния казахстански експрезидент Нурсултан Назарбаев вирусът също се оказа не толкова опасен въпреки възрастта им.
Едно обаче е ясно – настоящи или бивши, повечето от величията си позволяват волности, които не са позволени на сънародниците им, а често пъти именно техните решения стават причина за тежките епидемии в страните им. Когато обаче коронавирусът потропа на собствената им врата, те могат да разчитат на привилегировано лечение и специално отношение, за каквито обикновените хора могат само да мечтаят.
