Незнайно кога и неизвестно по какъв повод, няколко умни глави в Министерството на кулутрата са решили да се направят на интересни. Или по-точно казано – да докажат на министър-председателя Бойко Борисов, че не само той мисли за финансовото благосъстояние на държавата. Резултатът от интелектуалния напън се провидя преди десетина дни: всички фризьори и фризьорки, маникюристки и педикюристки, масажистки и гримьори бяха погнати към "Музикаутор" и ПРОФОН, за да си платят за удоволствието, че на работните си места имат радиоапарати, уредби и телевизори. По принцип – похвално, в частност – откровена тъпотия (без извинение)!
Ако трябва да се вярва на статистическите данни, които "шетат" из публичното пространство, в България има не по-малко от 15 000-20 000 салона за красота и релакс, в които работят най-малко по двама души. И поне 75-80 процента от техните собственици никога не са превеждали на организациите за колективно управление на права, т.е. на "Музикаутор", ПРОФОН, "Филмаутор", "Артистаутор" и т.н. – нито лев, заради музикалните уредби, лаптопите и телевизорите на работните си площадки.
В този смисъл, начинанието е повече от похвално, защото предишната подобна хайка от национален мащаб беше много отдавна – през 1994-1995 година. Тогава
на мушката бяха кацнали близо 13 000 видеотеки.
Според тогавашната статистика на агенциите, защитаващи интересите на филмовите гиганти в Холивуд, 90-95 процента от българския видеопазар беше откровено пиратски.
Българските загуби на западните филмови компании се изчисляваха на 70-80 милиона долара годишно, но това си бяха сметки на око. Правени по елементарна схема: всяка седмица – 150 заглавия, среден тираж – 5000, чиста печалба от една касета за "производителя" – 1.5 долара.
Във въпросните сметки не се включваха приходите на видеотеките, защото никой не знаеше – а и нямаше как да узнае – колко хора вземат видеокасети под наем, по колко пъти седмично и т.н. А когота става дума за каталози от 500 заглавия нагоре…
Ефектът от видео хайката беше повече от скромен: 1500-200 глоби, които така си и останаха – несъбрани; 200-300 съдебни дела, половината от които загубени от Министерството на културата. И толкоз.
Причините за провала са много, но една от тях трайно е заседнала в паметта на участниците в акцията: служителите в отдел "Авторско право" се брояха на пръсти, а МВР не участваше в кампанията, защото
интелектуалното пиратство все още не беше криминализирано.
На всичкото отгоре, най-маститите производители на видеокасети се споразумяха с когото трябва и проверяващите просто си свършиха работата през пръсти. В смисъл такъв, че "вражеските" видеотеки бяха опразнени до шушка, а "правилните" се отърваха с по един предупредителен протокол и продължиха да си работят.
Никой не си е представял, че днес – четвърт век по-късно, ситуацията ще се повтори. Вярно, пациентите са други – т. нар. салони красота. Различно е и самото "пиратство" – докато те подстригват или ти оправят ноктите, няма значение дали ще слушаш музика или новини. Тоест – този бизнес по никакъв начин не печели от факта, че в салона е тихо или музиката се чува чак на улицата.
Защо обаче въпросната национална хайка ще извади очи, вместо да изпише вежди? Аргументът е един, но е ясен само… на най-просветените.
Под т. нар. удари на Закона за авторското право и сродните му права (ЗАПСП) попадат абсолютно всички салони за красота. Без изобщо някой да си прави труда да уточнява колко хора работят в тях, колко са квадратните им метри, колко дни в седмицата и по колко часа в денонощието работят. Щракат ли ножици, бръмчат ли сешоари – полагаш глава на дръвника и плащаш като поп.
А не би трябвало да е така. В ЗАПСП има няколко разпоредби, обединени в прословутия чл. 26 – за компенсаторните отчисления.
От 1993 г., когато въпросният нормативен акт влиза в сила, до 2005 г. този тип права се плащаха от всички производители и вносители на аудио- и видеоносители – дискове, дискети, флашки, външни харддискове и т.н. Идеята е елементарна: когато човек си купи касета с филм и касета с музика или пък си ги изтегли от интернет, да може спокойно да си ги използва в домашни условия, защото авторските и сродните права вече са уредени.
През 2005 г. – в името на безаварийното пълноправно членство на България в ЕС, този текст беше променен така, както го искаше световния шоу бизнес:
компенсаторни отчисления вече трябваше да плащат
още една категория бизнесмени – производителите и вносителите на всички устройства, позволяващи излъчване и записване на интелектуални продукти.
Казано по-простичко, става дума за телевизори, мобилни телефони, компютри, музикални уредби, радиоапарати, цифрови фотоапарати и камери, айподи, таблети и т. н. Все уреди, чрез които човек може да си свали от интернет каквото си пожелае и да си го гледа и слуша колкото му душа иска.
През 2011 г., първото правителство на ГЕРБ отново редактира въпросният чл. 26 от ЗАПСП и възстанови "статуквото" от 1993 година. Тоест – отърва вносителите и търговците на "черна техника" от бремето да плащат компенсаторни възнаграждения.
Не че някой се беше засилил да плаща, а друг – да го гони! Жалка работа – при 17 милиона компютри, двойно повече телевизори, около 2 млн. смарт телефони и 3 милиона таблети и лаптопи – нула лева постъпления. Както в организациите за колективно управление на права, така и в национален фонд "Култура". Да повторим – в продължение на 6 (шест) години – нула лева!
Вместо едни… 100 млн. евро, да речем.
Оттук нататък връзката с "антифризьорската" хайка вече става много пряка:
– държавата няма възможност да осигури пълният обем на средствата, необходими за оцеляването на българския шоубизнес, който – както и да го гледаме – си е важен елемент от културата като цяло;
– кръчмите, баровете и дискотеките или са затворени, или не работят на пълни обороти – заради корона кризата и извънредните мерки;
– да тръгне срещу големите ползватели – хотели, хотелски вериги, ваканционни селища, къщи за гости и т.н. – Министерството на културата не смее, защото не знае откъде какъв проблем ще си образува.
Затова си избира… на работата лекото, а на хляба – мекото. Т. нар. салони за красота, в които работят по двама-трима души. Те хем са много – около 80% от бизнеса, хем са най-беззащитни.
И сега – още по-топлата връзка: пиратство е когато копираш, тиражираш и продадеш чужда интелектуална собственост. Тоест – печелиш на гърба на твореца. Салоните за красота, погнати от Министерството на културата, са друга бира:
хората ходят там заради професионалистите,
а не заради музиката.
Така че, ако днешните управници не бяха осакатили ЗАПСП преди девет години, днес никой нямаше да се сети и да обвини фризьорите и маникюристите в интелектуално пиратство. Защото те щяха да са си платили дължимото още с купуването на телевизора или лаптопа.
Всъщност – как ли би реагирал премиерът Борисов, ако утре в "Триъгълника на властта" се изсипят 10 000 – 15 000 фризьорки, маникюристки и педикюристки, които работят в помещения два на три метра, вписващи се идеално в хипотезата "Домашни условия"?
