Ген. Любен Гоцев почина на 90-годишна възраст в дома си. През последните години боледуваше, но въпреки това тази пролет на 3 март е отпразнувал юбилея си в култовия ресторант „Монтерей“.
Той е бил дипломат, разузнавач и политик. Човек, около когото се носеха митове и който бе търсен събеседник от българските медии, заради многото му знания и опит.
Ген. Гоцев беше външен министър във второто правителство на Андрей Луканов през септември – декември 1990 г., първи заместник-министър на вътрешните работи (1989-1990 г.), заместник-министър на външните работи (1982-1989 г.), заместник-началник на Първо главно управление на Държавна сигурност (1974 – 1982 година).
Кой е Любен Гоцев?
Роден е на 3 март 1930 г. в София в семейство на сарач. Става член на Работническия младежки съюз непосредствено след 9 септември 1944 г. като ученик в 7-а мъжка гимназия „Черноризец Храбър“ в столицата.
През 1946-а се прехвърля в Строителния техникум „Христо Ботев“, където завършва през 1948 година. След края на средното си образование постъпва на работа в „Дирекция на трамваите и осветлението“ като чертожник до средата на 1949 година. По това време е председател на ДСНМ в квартал „Модерно предградие“ и взема участие в бригадирското движение.
През юли 1949-та е изтеглен на работа в Районния комитет на ДСНМ – Димитровски район в София, където завежда отдел „Средношколска младеж“ до септември 1950 г., когато отива войник в Школата за запасни офицери. Произведен е в звание младши лейтенант още като войник, а след службата си в Българската народна армия е изпратен в поделение на Вътрешни войски.
През 1952 г. става член на БКП. През 1953-та напуска Вътрешни войски по свое желание и започва работа в Димитровския районен комитет на БКП в София като технически секретар, а после като политически помощник на първия секретар на районния партиен комитет.
Две години по-късно е изпратен да следва в Московския държавен институт за международни отношения (МГИМО). Като студент е групов отговорник в партийната организация на българските студенти, а в периода 1956-1958 г. е член на партийното бюро.
Въпреки 6-годишния образователен курс в МГИМО, по негова молба му е разрешено да завърши за 5 години. През 1959-та е изпратен за два месеца на практика в българското посолство в Лондон. Завършва Института през 1960 г. със специалност „Международни отношения“ (Западни страни), след което за кратко постъпва в Министерството на външните работи.
Подава молба да бъде назначен на работа в МВР и през юни 1961 г. е назначен за щатен служител в Първо управление на Държавна сигурност (външното разузнаване).
През ноември 1961-а е изпратен на едногодишна разузнавателна школа на КГБ в СССР, която завършва с отличие. След завръщането си започва работа като оперативен работник в Първо управление на ДС, отдел 03 „Западни страни“.
Работи по международните организации, Западна Европа, САЩ и Канада, дипломат е в Постоянното представителство в Организацията на обединените нации, Ню Йорк (1963-1968 и 1971-1974 година).
В периода 1974-1982 г. е заместник-началник на Първо главно управление ДС. Заема постовете заместник-министър на външните работи (1982-1989 г.) и първи заместник-министър на вътрешните работи (1989-1990 година).
Гоцев ръководи предизборния щаб на БСП от март до юни 1990 г., когато е избран за депутат в VII Велико народно събрание и оглавява парламентарната Комисия по националната сигурност.
През есента на 1990 година за кратко е министър на външните работи във второто правителство на Андрей Луканов. От февруари до декември 1991-а е посланик в Нидерландия.
През 1992 г. Любен Гоцев се оттегля от политическия живот, занимава се известно време (1993-1999 г.) с частен бизнес. Той е сред основателите на Движението за единство и развитие (наричано „генералско движение“) в БСП през 1997 година.
Женен. Има две дъщери, две внучки и двама внука.
Интересен щрих от
бизнес биографията
на ген. Любен Гоцев e работата му в „Източноевропейска петролна компания“, основана през 1993-а, със седалище хотел „Орбита“ в София. Твърди се, че оттам е познанството на Гоцев с един от лидерите на групировката СИК Младен Михалев – Маджо.
По време на югоембаргото, „Източноевропейска петролна компания“ активно търгува с петрол – купува нефт от Ирак, преработва го в рафинерията в Констанца (Румъния), откъдето го изнася в Македония, а след това – в Сърбия. Фирмата внася и захар чрез кредити от много банки, като впоследствие се оказва сред основните кредитни милионери с дългове към ОББ, Първа частна банка, Хебросбанк и „Юнионбанк“.
Гоцев оставя своя
отпечатък и върху банковия сектор.
Взима участие в създаването през декември 1994 г. на Международна ортодоксална банка (МОБ) „Свети Никола“. Тя е с капитал от 465 млн. лв. и малко над 200 акционери. Най-големия акционер е Руската патриаршия с квота от 150 млн. лв. След нея е Българската православна църква, представена от епархиите и манастирите си с 58,2 млн. лв. Арменската апостолическа църква е с 26 млн. лв., а гръцки делови кръгове са записали 40 млн. лв. на квотата на Гръцката патриаршия.
Гоцев е член на Надзорния съвет от февруари 1997-а до април 1998 година.
При създаването на банката е огласено, че процент от средствата ще бъдат отделени в специален фонд за подпомагане на Българската православна църква. През 1996 г. тя прибягва до краткосрочен кредит от 80 млн. лв. от „Феста холдинг“ на Петя Славова и Димитър Събев. Година по-късно МОБ „Св. Никола“ не успява да погаси кредита и той е преобразуван в акционерно участие – Петя Славова е с 1%, Димитър Събев също с 1%, “Феста” с 5% и “Юкос петролеум” с 5 процента.
През 1998 г. акционерите на МОБ „Св. Никола“ влизат в конфликт, който налага дори назначаването на квестори от БНБ. Печели Митко Събев и групата фирми около „Юкос петролеум“, които я преименуват в „Нефтинвестбанк“. През 2002-ра „Нефтинвестбанк“ е преименувана в Търговска банка „Инвестбанк“ АД.
