България има отличен потенциал за насърчаване на биоикономиката, но е необходима смела и амбициозна визия за нейното развитие. Това сочат резултатите от проучването, озаглавено „Количествена оценка на биомасата в България и възможностите за нейното устойчиво ползване“, изготвено от природозащитната организация WWF.
Този анализ е бил представен на конференцията, организирана съвместно от националните клъстерни асоциации на България и Румъния, WWF, Асоциацията за малките и средни предприятия и други партньори. Форумът се е провел в рамките на „Зелената седмица“ на Европейската комисия, посветена на темата за биоикономиката като двигател за зелен, устойчив и приобщаващ растеж.
Сред ключовите говорители на форума са били Ула Енгелман от Европейската комисия и Нело Емеренсия, ръководител „Развитие“ към Био-базирания индустриален консорциум – съвместна инициатива между Европейската Комисия и бизнеса, която цели внедряване биоикономиката в Европейския Съюз.
Проучването е изготвено от природозащитната организация WWF с участието на университета Вагенинген, Холандия, както и с експертната помощ на Енергийна агенция – Пловдив, която разполага с единствената у нас аналитична лаборатория за тестване на твърди биогорива, компост и биологични отпадъци, акредитирана по ISO. То показа, че изкуствената и застроена площ в България съставлява едва 4% от земната повърхност, докато най-доминиращите класове земна покривка са горите (40%), обработваемите площи (29%) и тревните площи (18%). На база анализа, експертите са на категоричното мнение, че страната ни разполага с относително големи ресурси от земеделски и горски площи, които, изчислено на база глава на населението, са два пъти по-мащабни от средното за Европа равнище. Освен това, те са равнопоставени в национален мащаб – горите са разположени в южната, а земеделските площи – в северната част на страната, съобщават от WWF.
„По отношение на развитието на био-базираната икономика, България има да измине още много дълъг път. Темата започна да навлиза в публичното пространство едва отскоро. В Европа са наясно, че у нас имаме по-ниски количества на биологични отпадъци – средно около 400 кг. годишно на глава от населението. Но също така България е на пето място по количество битови отпадъци на глава от населението. Що се отнася до оползотворяването на тези отпадъци, които всъщност представляват суоровини за нови икономически дейности и създаване на трудова заетост, България се намира на дъното на Европейския съюз“, това е коментирал по време на форума ръководителят на практика „Климат и Енергия“ към WWF – Георги Стефанов.
Проучването показва още и че едва 4% от малките и средни предприятия у нас използват предимно възобновяема енергия (предпоследно място в Европийския Съюз). Само 15% от тях предлагат екологични продукти или услуги (трето място отзад-напред в ЕС). Малко над 1/3 от малките и средни предприятия предприемат енергоспестяващи действия (трето място отзад-напред в ЕС).
В навечерието на влезането в сила (на 1 януари 2021 г ) на новия закон за отпадъците в частта за бизнеса, все още няма официални данни или планове за минимизиране на отпадъците за малките и средни предприятия, съобщават от природозащитната организация.
„Основните бариери пред въвеждането на био-базирана икономика у нас са икономически: ограничено финансиране, от което предприятията имат нужда, за да модернизират оборудването си, както и ниско ниво на частни вътрешни и външни капиталови инвестиции. Най-големият фактор, допринасящ за лошото ни представяне, обаче е липсата на държавна подкрепа. Администрацията тепърва започва разработването на стратегически документи за развитие на кръгова икономика, които да дадат отговори на въпросите къде и какво е възможно да се случи“, това е допълнил още Стефанов.
От всичко казано до тук, от WWF правят извода, че България има забележителен потенциал за развитие на био-базирана икономика, поради наличието на огромни количества остатъчни и неусвоени продукти от земеделието, включително от производството на храни – ресурс, който почти не се използва у нас. В същото време обаче се наблюдаваоще по-голямо фокусиране върху експлоатацията на горските ресурси, като горите у нас вече се подложени на сериозен натиск, както поради размерите на нелегалния дърводобив, така и в резултат от климатичните промени. Всичко това води до сериозни екологични последици като промяна на местообитанията, прекъсване на важни биокоридори, загуба на видове, ерозия на почвата и т.н.
Именно това е основанието, България да се опита да минимизира добива на дървесина и да започне да оползотворява по-ефективно наличния ресурс, фокусирайки се основно върху биологичните остатъци и отпадъците от икономическите дейности в горския сектор, смятат природозащитниците.
За да подпомогне внедряването на био-базираната икономика у нас като същевременно сведе до минимум отрицателното въздействие от неефективното използване на природните ресурси в горския сектор, от WWF съобщават, че ще работят в няколко направления. Първо -за идентифициране на потенциала от устойчиво управлявана биомаса, който да се влее в икономиката под формата на възобновяема енергия, второ – за създаване на контакт с био-базирани индустрии и изготвяне на общи препоръки за алтернативи на горската биомаса, чието производство води до изсичане на горите и трето – за прилагане на постигнатото на териториите на три пилотни общности в съответствие с националните цели за климатична неутралност.
Природозащитната организация WWF участва като съорганизатор на събитието в рамките на проект „Central European Leaders of Bioeconomy Network“ – CELEBio, изпълняван по програмата на Европейския съюз за научни изследвания и иновации „Хоризонт 2020“. Проектът цели изготвяне на количествени оценки на потенциална на биомасата в региона на Западните Балкани и България, тъй като това са последните части на Европа, за които няма такива обобщени данни. Следващата стъпка е създаване на план за действие, който да ангажира заинтересованите страни в посока развитие на био-базирана икономика.
