България и Турция започват изграждането на два изследователски центъра за изследване и мониторинг на екологичното състояние на местните екосистеми и акваторията на Черно море в пограничния регион на двете страни, съобщиха от Министреството на регионалното развитие и благоустройството.
„Син Растеж“
е първият стратегически проект между двете страни и се финансира с над 2.3 млн. евро по управляваната от Министерството на регионалното развитие и благоустройството програма Interreg – ИПП България – Турция 2014 – 2020 година. Договорът за изпълнение на проекта вече е подписан. От българска страна водещ партньор е университетът "Проф. Д-р Асен Златаров" в Бургас, с партньор Професионално училище по химическа технология "Акад. Н. Д. Зелински" – Бургас, а от турска участва Тракийският университет в Одрин.
Проектът е в съзвучие с дългосрочната стратегия на ЕС за т.нар. „син растеж“ в подкрепа утвърждаването на
морските отрасли, като двигатели на европейската икономика
чрез най-подходящата комбинация от климатични, океанографски, икономически, културни и социални фактори.
Двата центъра ще се оформят като основа за сътрудничество между учени, изследователи, местните институции, общности и експерти от двете страни на границата. Те ще разработват общи подходи, методологии и модели за отговорно използване на природните ресурси. Със средства по проекта двата центъра ще бъдат оборудвани с всички необходими съоръжения, инструменти и системи за информация, които дават данни за екологичното състояние на водните екосистеми в граничния регион. Предвидено е още разработването на различни инициативи, свързани с опазването на природата и възпитание на отговорното поведение от страна местните общности. Проектът ще надгради и съществуващия капацитет за изследване и мониторинг на екологичното състояние на местните екосистеми, добавяйки нови данни и информация за екологичното състояние и проблемите на околната среда, развитието и опазването на речните и морски екосистеми.
„Подобен център е от изключително значение за
устойчивото развитие на района на Черно море
и опазването на природата“, отбелязва заместник-министър Десислава Николова. За първи път европейски средства от трансграничната програма се насочват към академичните среди и приложната наука за управлението на природните ресурси в региона. Това е и важен етап от двустранното сътрудничество и маркира стратегическите насоки, които двете ни държави предприемат за следващия програмен период. Програмата след 2020 г. ще се насочи към проекти с осезаеми резултати и засилено въздействие за целия трансграничен регион и в полза на широк кръг от заинтересовани страни.
През настоящия програмен период са осъществени 99 финансирани проекта на стойност 24 милиона евро, инвестирани в развитието на трансграничния регион между България и Турция. Едновременно с това продължава и съвместната работа за изготвяне на новата програма.
Черно море
е едно от най-изолираните от Световния океан. Свързано е със Средиземно море чрез Босфора, Мраморно море и Дарданелите, а с Азовско море чрез Керченския проток.
Поради обилния приток на речни води, морската вода на Черно море е по-слабо солена (17,3‰), отколкото в Средиземно море и в Световния океан, които имат соленост около 36‰.
Основното морско течение в западната част на Черно море е в посока, обратна на движението на часовниковата стрелка. По българското крайбрежие то е от север на юг.
Замърсяване
Изчислено е, че 70% от общото количество отпадъци, вливащи се в Черно море, идват от шестте черноморски страни. Част от тези отпадъци и останалите 30% (от другите 11 страни, които нямат излаз на Черно море) се вливат в Черно море чрез Дунав. Като се прибави липсата на големи течения, недостатъчната циркулация на водата и големите количества вливащи се хранителни вещества, екологичното състояние на Черно море все повече се влошава.
Отчитайки сериозното влошаване на екологичното здраве на Черно море, шестте черноморски държави – България, Грузия, Румъния, Русия, Турция и Украйна – подписват през април 1992 г. в Букурещ Конвенцията за опазване на Черно море от замърсяване (Букурещката конвенция), която представлява правна и дипломатическа платформа за съвместни действия.
В Черно море, подобно на всеки друг морски басейн, има екологични проблеми, предизвикани от човешката дейност, и доколкото то е доста изолирана водна среда, тези проблеми са още по-обострени в сравнение с отворените гранични морета, имащи свободен водообмен с океана.
