Създадената временна парламентарна комисия за обсъждане на „новата конституция” , внесена от ГЕРБ, започна работа под ръководството на „тежката артилерия” на партията Десислава Атанасова. В момента се събират кандидатури за експертен съвет, който да обсъжда проекта, събират се и становища от ведомства, юристи и НПО-та от цялата страна. Засега обаче интересът към начинанието бил твърде слаб, а всепризнатите капацитети по конституционно право масово отказвали да се включват под каквато и да било форма в обсъждането на проекта.
Междувременно във вторник (13 октомври), президентът Румен Радев поиска да бъде обявено за противоконституционно решението на парламента, с което бе сформирана "конституционната комисия" на Атанасова. С мотива, че депутатите са си присвоили правомощия, които нямат: при внесен проект за нова Конституция, обикновеният парламент има право на едно единствено решение – да свика Велико Народно събрание, или да откаже. Нищо повече.
Така кашата става пълна,
но не съвсем. Конституционният съд няма да се произнесе веднага, а най-рано след два-три месеца няколко месеца. Като се знае инатът на управляващите, много вероятно е през това време комисията да заработи усилено, защото… този труд – макар и напълно безсмислен, е доста добре платен. Със сигурност ще се намерят и достатъчно юристи, които да ударят едно "експертно рамо", следвайки логиката "Залудо не стой, залудо… печели!"
Всъщност, както вече казаха всички експерти, изразили публична позиция за „новата конституция” – тя не е нова: над 85% от текстовете са дословно преписани от досегашния основен закон. В най-„проблемната” глава за съдебната власт обаче се предлагат няколко важни промени.
На първо място,
изчезва 25-членният Висш съдебен съвет
– като върховен административен и кадрови орган на съдебната власт. Той се разделя на два абсолютно независими съдебни съвета – на съдиите и на прокурорите, защото пленум, който да решава общите въпроси за системата, няма да има.
Основният проблем при досега действащия модел: 50-процентната политическа квота при изборните членове на ВСС (11 от общо 22-ма кадровици на Темида) обаче си остава – професионалната квота е увеличена само с 1 човек и то само при съдиите. Въпреки че от години числеността на парламентарната (по-скоро – политическата) квота във ВСС се смята за притеснително висока и препоръките, включително и на Венецианската комисия, е тя да бъде "орязана" драстично в полза на кадровиците, избирани пряко от магистратите.
Съдебният съвет на съдиите ще се състои от 15 души,
а не от 14, както е сега. Двама от тях – председателите на ВКС и ВАС, влизат по право, а останалите членове ще се разпределят така: шестима – избрани от Народното събрание, седмина – избрани пряко от съдиите.
На пръв поглед това изглежда справедливо, защото (поне на хартия) превес на професионалната квота все пак ще има, макар и символичен. На практика обаче това няма да е така, защото двамата "големи" също ще участват в гласуванията, а техните назначения – както много добре си знаем – никога не минават без публичен партиен пехливанлък или задкулисни политически и корпоративни надцаквания.
При прокурорите – още от същото.
Бъдещият Съдебен съвет на държавните обвинители (уникално законотворческо нововъведение) запазва съотношението между парламентарна и професионална квота (5:5) в сегашната Прокурорска колегия. Плюс Главният, който влиза в съвета по право. Това означава, че следващият шеф на държавното обвинение ще се избира от 11-членен съвет, в който петима ще са от парламентарната квота. А това е прекалено много, за да се снеме съмнението за политическа обвързаност.
В другата посока е същото: бъдещият прокурорски съвет отново ще гласува "както поиска шефът", защото най-малко петима от членовете му са негови потенциални подчинени.
Без промяна остават конструкцията на прокуратурата и властовите правомощия на главния прокурор. Той все така ще осъществява надзор за законност и методическо ръководство върху дейността на всички прокурори. И все така остава недосегаем, поради липса на предложен механизъм за евентуалното му разследване от независим орган.
Парламентарният „контрол” върху прокуратурата
е другият щекотлив въпрос в „новата конституция”.
От ГЕРБ залагат нова норма, според която Народното събрание ще може да изслушва доклади на главния прокурор и по конкретни наказателни производства. Тоест – единствената откровено политическа институция ще има възможност за натиск по висящи разследвания. Лукс, за който нито един европейски парламент не смее дори и да помечтае.
Само че според Конституционният съд (Решение № 6 от 6 юни 2017 г.), депутатите не могат да искат от главния прокурор такива доклади.
„Предоставянето по искане на Народното събрание на информация, представляваща следствена тайна, в доклад на главния прокурор по конкретно наказателно производство, крие риск от препятстване на ефективността и шансовете за успешно финализиране на разследването, отговорност за което в крайна сметка носи прокуратурата.
Осведомяването на депутатите за предмета на конкретно наказателно производство, за извършени действия по разследването, за събраните доказателства или за предстоящи процесуални действия може да доведе и до нарушаване на редица права, включително и на правото на личен и семеен живот по чл. 8 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи и то не само по отношение на обвинените лица…”, казва в решението си КС.
Два инспектората и двама главни инспектори
е другата промяна в „новата конституция”. Останалото си е по старому – всичките инспектори ще се избират от парламента, което – ако не е механизъм за политически чадър и натиск, в случай на нужда, здраве му кажи!
И още "балтии" предвижда т. нар. нова конституция на ГЕРБ. Мандатите на тримата "големи" се свиват от седем, на пет години, а президентът вече няма да подписва указите за тяхното назначаване. Правосъдният министър няма да участва, а само ще присъства в заседания на двата съвета, ако иска. Отнето е и правото му да предлага магистрати за назначаване или освобождаване. За сметка на това, министърът на правосъдието отново ще управлява недвижимите имоти на съдебната власт.
С това комай се изчерпват всички ключови промени в глава "Съдебна власт". Видно е, че те не решават нито един от същностните проблеми на съдебната система, както и че с писането им се преследват цели, нямащи нищо общо с правосъдието и върховенството на закона. А това обяснява и защо много от именитите ни юристи просто отказват да легитимират този ерзац с участието си в Комисията "Атанасова".
