Вече е ясно, че пандемията продължава да влияе негативно върху световната икономика. Тъй като много ограничения остават в сила или са въведени отново, правителствата пак са изправени пред въпроса как да развият схемите за изплащане на обезщетение за частична безработица през следващите месеци. Наред с това разходите по програмите за социално подпомагане изчерпват заделените за целта суми в държавните бюджети. Какви мерки взеха европейските страни?
Широкообхватни и щедри схеми бяха въведени в много страни веднага след началото на кризата, като те имаха за цел най-вече да поемат икономическия шок, причинен от ограниченията на пандемията. Някои държави удължиха специалните мерки заради COVID-19, приложени през март и април. Освен това бяха направени и някои съществени изменения в схемите.
В Австрия, например, бяха въведени специални COVID-19 мерки за частична безработица за три месеца след началото на пандемията, които по-късно бяха удължени с още три месеца. Решението за удължаване на програмата беше придружено от някои опростявания на схемата, по-специално по отношение на броя на работните часове, изчисляването на обезщетението, а също и на възможността за прекратяване на трудовите взаимоотношения при някои обстоятелства. Предвиждайки продължителни икономически затруднения в някои сектори на 1 октомври в страната стартира нова схема за временна частична безработица за период от шест месеца. Изисквайки работно време между 30 и 80 процента от нормалните часове на работа. Схемата ще се фокусира и върху редица квалификационни мерки.
Припомняме, че пикът в Европа беше достигнат през април 2020 г., когато 10.1 млн. работници в Германия, 9.1 млн. работници във Франция и почти 1 млн. работници в Белгия получиха обезщетения за частична безработица. В Германия те представляват 22.4% от общата заетост.
В Белгия, след настъпването на кризата, дефиницията за форсмажорна ситуация, която осигурява по-лесен достъп до обезщетения, беше разширена, като бяха включени и всички заявления за отпускане на обезщетения, свързани с COVID-19.
Подобна договореност за постепенно преминаване от форсмажорна към редовна схема при икономически трудности е въведена в Люксембург от юли, като се взеха специфични решения за всеки един от най-засегнатите сектори като туризма или събитийните индустрии.
В Швейцария регламентираните вече условия ще се прилагат отново от 1 октомври, но се предвиждат и някои преходни мерки до края на 2021 г. като намаляване на периода на изчакване за обезщетения и удължаване на максималния период на плащане от 12 до 18 месеца.
Франция също въведе специална краткосрочна трудова схема в началото на кризата. Като работодателят изплаща 70% от заплатата по тази схема, която след това му се възстановява напълно от осигурителния фонд при безработица. Тъй като не се плащат никакви удръжки, на практика работниците получават 84% от заплатите си.
Въведени бяха и преходни условия към съществуващата дългосрочна система. От 1 юни френските работодатели продължиха да плащат 70%, но им се възстановяват само 85% от платеното. От 1 октомври служителят получава само 60% от предишната си заплата за период от максимум шест месеца. Възстановената на работодателя сума също ще бъде редуцирана – до 60% от платеното.
Само за периода март – май, общите разходи по програмата за частична безработица във Франция се оценяват на 18.4 млрд. евро. Тъй като специалните мерки за частична безработица в условията на COVID-19 са проектирани да предоставят доста щедра подкрепа по време на краткосрочен икономически шок, дългосрочните плащания по тези мерки рискуват да породят последващи икономически изкривявания. Освен това, въздействието на кризата не засяга еднакво всички сектори, което налага използването на индивидуален подход при избора на един или друг отрасъл на индустрията, който да бъде подкрепен.
