Петър Драмов
"УниКредит Булбанк" АД
Впечатлихме се в началото на пандемията как множество от стоките в магазините изчезнаха, но най-бързо – тоалетната хартия. Голите рафтове лъснаха веднага след като стана ясно, че иде опасна болест. Точно такова настроение властваше на пазара на държавни ценни книжа през изминалата седмица. Инвеститорите се запасяваха със сигурните държавни облигации, но не бързаха да се освобождават от корпоративните книжа.
Икономическото положение в обединена Европа не изглежда да е много розово, особено в Германия. Промишлеността не се представя на ниво, а индустриалната продукция отчита отрицателен прираст. Ето защо и очакванията за бъдещето пред германската икономика са негативни – БВП на най-голямата европейска икономика най-вероятно ще се свие с повече от очакваното. А буксуващите преговори за Brexit допълнително наливат масло в огъня.
Картинката в САЩ също не е по-розова. На всичкото отгоре предстоящите президентски избори нажежават пазарните страсти до червено.
На този фон централните банки и правителствата увеличават сумите, разширяват обхвата и удължават сроковете за оказване на финансова помощ. Получената амалгама между несигурността, поради задаващата се нова вълна на COVID-19, и увереността, че финансовата подкрепа ще я има още дълго време, даде достатъчна мотивация на инвеститорите да купуват без притеснение ценни книжа. Прогнозите, че ерата на ниските лихви ще продължи достатъчно дълго време, а следователно и евтиното финансиране няма да секне скоро, даде на търговците допълнителен стимул.
През изминалата седмица борсовите индекси леко се понижиха. Това е по-скоро корекция,а не обръщане на възходящата тенденция. Американският Dow Jones Industrial Average се понижи с 1%, а немският DAX – с 2.5% на седмична база. Нефтът също поевтиня с 1%, но стойността на цветните метали продължи да се покачва в широкия диапазон от 1% до 5% за последните пет работни дни.
Със 60 цента поскъпнаха 10-годишните американски държавни облигационни емисии, а тези на Германия – с 85 цента. Италианските и испанските книжа добавиха по 1 евро към цената си, а румънските – даже по 2 евро. С по-скромните 15 и 35 цента се увеличи цената на полските и унгарските еврооблигационни книжа.
Търгуваните на международните финансови пазари български еврооблигации не бяха изключение и също бяха обект на засилен инвеститорски интерес. Най-дългосрочните ни емисии – с падежи след 30 и 15 години, поскъпнаха с по 70 евроцента, а доходността им се понижи с по 4 базисни точки – до съответно 1.43% и 0.95% на годишна база. Емисиите ни със срочност от 10, 7 и 6 години наддадоха с по 20 цента и доходността им се понижи с по 3 базисни точки – до 0.37%, 0.11% и 0.01% на годишна база. Доходността на най-краткосрочните ни книжа продължава да "копае" дъното. Те отдавна се котират на отрицателна доходност, но през изминалата седмица тя се понижи с нови 3 базисни точки. В резултат на което емисията с падеж след 4 години се търгува при минус 0.2% годишно, а тези с падежи след 2.5 и 1.5 години – при съответно минус 0.26% и минус 0.44% на годишна база.
Сделки като цяло липсваха на вътрешния пазар на ДЦК, но най-дългосрочната ни левова емисия – с падеж 2039 г., продължава да се котира при 1.2% на годишна база, а тази с падеж през 2029 г. – при 0.20% годишно. Излизащите в падеж след 5 години книжа се котират при 0.08, а по-краткосрочните – с падежи след 3 и 1 година, са на отрицателна територия от по съответно минус 0.1% и минус 0.30 процента.
