Днес честваме един от най-важните български празници – Денят на народните будители.
С този общо български празник отдаваме почит и своята признателност на делото на българските просветители, книжовници и революционери – будители на възраждащия се национален дух, стремеж към образование и книжовност. Духовното просвещение на българския народ дава тласък на национално-освободителното движение по българските земи.
За първи път Денят на народните будители се чества през 1909 г. в Пловдив.
В много градове и села хората отдадат заслужената признателност на народните будители като назовават улици, читалища и училища на тяхно име. Това е и ден за отдаване на почит към паметта на големите българи, далечни и близки строители на съвременна България.
Окръжен с всенародна почит и признание, смятан за небесен покровител на българския народ и държава, Свети Иван Рилски е останал в народната памет като образец за всеотдайност, безсребърничество, любов към ближния и отечеството. Заедно с него са почитани и много други будители, които народът канонизира като светци в своята историческа памет.
Днешният ден е посветен на делото на книжовниците, просветителите, на борците за национално освобождение, съхранили през вековете духовните ценности на нацията и нейния морал. Сред тях са Григорий Цамблак, Константин Костенечки, Владислав Граматик, поп Пейо, Матей Граматик, Неофит Бозвели, братята Димитър и Константин Миладинови, Георги Стойков Раковски, Васил Левски, Христо Ботев, Иван Вазов, Стефан Караджа, Хаджи Димитър, Любен Каравелов, Добри Чинтулов и още много други, работили или загинали за българско самосъзнание.
През 1922 г. Стоян Омарчевски – министър на народното просвещение в правителството на Александър Стамболийски, по инициативата на група интелектуалци, внася предложение в Министерския съвет за определянето на 1 ноември като Ден на българските народни будители. При установяването на Григорианския календар като държавен през 1916 година Българската православна църква продължава да използва Юлианския календар чак до 1968 година. Съответно 19 ноември – денят, в който се чества Свети Иван Рилски Чудотворец, става 1 ноември по новия календар.
На 28 юли 1922 г. Министерството на народното просвещение излиза с Окръжно № 17743, според което 1 ноември е определен за „празник на българските будители, ден за отдаване на почит към паметта на големите българи, далечни и близки строители на съвременна България“. На 31 октомври 1922 г. излиза постановление на Министерския съвет за обявяване на празника. На 13 декември същата година XIX Народно събрание приема Закон за допълнение на Закона за празниците и неделната почивка. На 3 февруари 1923 г. цар Борис III подписва закона за въвеждането на Деня на народните будители. Три години след подписване на Ньойския договор българското общество изпитва остра нужда от духовни стимули и ги намира в наследството от идеи на най-мъдрите българи.
Прокламацията за Деня на народните будители:
„Нека Денят на св. Йоан Рилски да се превърне в Ден на народните будители, в празник на големите българи, за да събуди у младите здрав смисъл за съществуването и интерес към дейците на миналото ни.“
От 1991 г. Съюзът на учените в България отбелязва Деня на народните будители и като Ден на българската наука.
С решение на Съюза на българските журналисти този ден става и Ден на българската журналистика.
От 2020 г. се изпълнява ритуал по издигане на националното знаме пред парадния вход на Президентската администрация и извършване на тържествена смяна на караула.
