Цената на терен от 40 дка край морето се срина до… 22.5 лв. за квадратен метър
Докато синдиците на фалираната Корпоративна търговска банка – Кристи Маринова и Ангел Донов „проспиват“ изтичането на апетитни нейни имоти, от които може да бъде попълнена масата на несъстоятелността, „водовъртежът“ на продажбите на обявените в несъстоятелност заради затварянето на банката фирми, също поглъща активи за милиони.
Синдиците на куп дружества, пометени след катурването на КТБ, разпродават атрактивни имоти на повече от промоционални цени. Множество фирми, чиито смислени проекти са били финансирани от банката, също губят активи – поради невъзможността да ги реализират. А обезценката им във времето става все по-значителна.
Такъв е случаят с фалиралата компания “Пирин голф пропъртиз” ООД. Само за година цената на нейните терени, разположени на Камен бряг, буквално се срина. Синдикът на дружество Ванко Митев за първи път предложи имот от близо 40 декара в района през април 2019 г., но купувач така и не се появи. Това е причината той да го пусне за продажба отново.
За съжаление, дали
преоценката от близо половин милион
е възбудила нечии апетит ще стане ясно на 30 октомври, т.е. след отпечатването на “БАНКЕРЪ”. Това обаче не пречи да припомним как във времето се разви тази история.
През 2019 г. двата апетитни терена (единият – 30 000 кв.м, а вторият – 9999 квадрата) се продаваха в комплект – общо за 1.376 млн. лв., или по 34.4 лв. за квадратен метър. Днес това бижу струва 900 000 лв., т.е. по 22.5 лв. за квадрат.
Меко казано, такава цена за такъв имот е повече от идеална. От гледна точка евентуалните купувачи. Защото по-важно е, ако този имот все пак бъде продаден, каква част от дълговете към КТБ ще бъдат покрити с тези пари?
Отговорът е… нищожна!
А обяснението за тази категоричност се намира във фирмената партида на дружеството в Търговския регистър. Според първото съдебно решение (№ 35) на Софийския градски съд от 10 януари 2017 г., “Пирин голф пропъртиз” ООД е обявено в “свръхзадлъжнялост”, тъй като дълговете му към КТБ са били в общ размер от 5.238 млн. лева.
Делото е образувано през 2016 г. – по настояване на синдиците на Корпоративна търговска банка. От споменатото решение става ясно, че ООД-то е взело три кредита: първият – през 2007 г., а другите два – през 2011 година. И още – до 25 юни 2014 г. компанията е изплащала редовно задълженията си. Или, казано по-просто – всичко е било нормално до…
превземането на банката от прокуратурата и от баретите.
Акция, която превръща един редовен платец в сериозен длъжник. Причината е повече от проста – дълговете на дружеството са станали незабавно изискуеми, а това го е хвърлило в пропастта на неизбежния фалит.
Освен парите, които то е дължало на банката по времето, когато синдиците искат от съда да обяви компанията в несъстоятелност, “Пирин голф пропъртиз” вече има натрупани задължения и към НАП. Според споменатия съдебен акт, приходната агенция налага възбрана на други фирмени имоти – земи в софийското село Бусманци, заради дългове в размер на други 2.814 млн. лева.
Така
общата задлъжнялост на ООД-то надхвърля 8 млн. лева.
Коя е фирма “Пирин Голф Пропъртиз” ООД? Тя е създадена на 30 септември 2005 г. с капитал от 50 000 лв. – 50 дяла по 1000 лв., разпределен по равно между учредителите Анита Христова и Иван Кадийски.
Самият Иван Кадийски има участия в няколко други компании, които също са ползвали солидно кредитиране от Корпоративна търговска банка. Най-голямото от тях е акционерното дружество “Биокемикъл БГ”, в което той е бил член на съвета на директорите. Дружеството е създадено през 2010 г. с акционери “Пайн кемикълс” – 50%, и “Пирин голф пропъртиз” – с 50 на сто. То също е обявено в несъстоятелност – по иск на синдиците на банката от 2016 г. заради дълг от над 17 млн. евро.
При създаването си, тази компания е получила кредитиране за покупка на недвижими имоти и машини за производство на биодизел. Непогасените задължения към КТБ (по данни от самата нея към 16 февруари 2017-а) на тази и свързаните с нея компании – “Кристал Химия Трейдинг – БГ” ЕООД, “Юлита 2002”, “Пайн Кемикълс” и “Пирин голф пропъртиз” – са били в размер на 41.560 млн. лева.
От всичко казано дотук е ясно, че няма никакъв шанс банката да си прибере обратно и една десета от тези кредити. Причините са очевидни – дори активите на тези компании да бъдат продадени на секундата, цените им (като имоти) ще са пренебрежимо малки в сравнение с онова, което е можело да бъде спечелено при реализацията на финансираните от КТБ проекти.
Илюстрация
за предизвестената смърт,
на компанията, която след „кончината“ си оставя абсолютно невъзвръщаеми задължения е фактът, че преди две години запорираните заради дългове земи на “Пирин голф пропъртиз” в Бусманци са били разпродадени на смехотворни цени.
На 27 септември 2018 г. синдикът на дружеството Ванко Митев успява да намери купувач за трите имота на компанията, които са с обща площ от 8909 км. м за сумата от 430 000 лева. Според нотариалният акт, с който в. “БАНКЕРЪ” разполага, цената на спазарените имоти е под 50 лв. за квадратен метър. На този фон не е лошо да споменем, че същите тези земи са били заложени в банката през 2008 г. срещу кредит от… 1.2 млн. евро!
Купувач на този имот е “Дарос енерджи“ ООД, собственост на Росен Тодоров Илиев и Кирил Илиев. По данни от Търговския регистър, основната дейност на фирмата е свързана с изготвяне на проекти в областта на енергетиката, вятърни и енергийни паркове, производство и продажба на електроенергия.
Информацията за новите собственици на имотите в Бусманци е доста любопитна. Оказва се, че те са роднини на известните в миналото висаджийски босове Васил и Георги Илиеви (вече покойници). За първи път връзката им с кюстендилския мафиотски клан излезе наяве, когато стана ясно, че близки на именитите братя са станали собственици на МВЕЦ “Кресна електрик”.
Скандалният мини ВЕЦ
изграден навремето от бизнесмена Тодор Димов в Кресна, е бил придобит от лелята на покойните братя Илиеви – 77-годишната Милка Илиева. Това е станало чрез няколко фирмени врътки.
Първата от тях е през март 2016 г., когато Тодор Димов продава фирмата си “Кресна Електрик” ООД на “Кей Джи Инвест холдинг” ЕООД. За сделката се разбира през февруари 2017 г., след като общинската управа започва да подготвя предложение за съдружие с новия собственик. Тогава управител на фирмата – с адресна регистрация в Елин Пелин, е Катя Георгиева.
За полагане на бизнес отношения е сформирана специална комисия с участието на кмета на Кресна Николай Георгиев, управителя на ВиК-дружеството и няколко общински съветници. Те трябва да изготвят предложение за постигане на споразумение със собствениците на водната централа.
Докато общинарите продължават да умуват, през юли същата година Катя Георгиева продава фирмения си дял на “Индустриал сервиз инженеринг” ЕООД. През август въпросният дял отново е продаден – на дружеството “Водемил” ЕООД, чийто собственик е Милка Илиева, а управител – нейната дъщеря Мая Благоева.
Така де юре “Кей Джи Инвест холдинг” ЕООД става собственост на фирмата на 77-годишната Милка, чиято адресна регистрация е на ул. “Китка” №15 в Кресна.
В свое разследване журналистите от в. “Струма” стигат до заключението, че зад фирмата стои реалният собственик – синът й Йордан Илиев, който от години развива мощен бизнес в София чрез многобройните си фирми. Като се почне от столичните фирми за чистота “Волф” и ДИТЦ на Румен Гайтански-Вълка (за когото сега се говори, че се е превърнал във финансов гуро на Ахмед Доган), на които беше управител, мине се през транспортната компания “МТК груп” ООД, която взе за осем години на концесия 16 автобусни линии в София, срещу което ще получи 140 млн. лв. от Столичната община, и се стигне до ВЕЦ “Хубча”, закупен от фирмата му “Дани-М- 97” ЕООД.
Дали ще спечели от сделката с МВЕЦ в Кресна, тепърва ще става ясно. “Водемил” ЕООД е сключило договор с Общинска банка за 2.040 млн. лв., като е заложило предприятието до изплащане на парите.
Иначе Йордан Илиев има интерес и към земеделието. Наскоро се разбра, че е засадил 200 дка лозя в района на МВЕЦ-а (в местностите Падината и Крастав рид), а зад инвестицията стои фирмата на сина му – “Дарос енерджи” ООД, където Кирил Илиев е съдружник с бизнес партньора на баща си Росен Илиев.
Тънката нишка на всичко това
може би отново води към… Сараите.
В сегашния случай не би било особена изненада и земите на Камен бряг да бъдат включени в поредно енергийно начинание. Когато те са били изкупени, се заговорило, че има проект, според който софийската фирма “Пирин Голф Пропърти” щяла да застрои южната част на “църковните” земи в Камен бряг, откъдето се отваря прекрасна панорама към морския хоризонт.
Каква ще съдбата на този имот от тук насетне, можем само да гадаем. Това обаче не тушира натрапващото се усещане, че отдавна някой е наточил зъби за него , но чака цената му да се срине до „подходящите“ нива.
А това, че банката пак ще „хапне дръвцето“ – на кого му пука? Може би това е поредната глава на големия „сценарий“…
