В началото на месеца (2 ноември) в Портала на обществени консултации бе публикуван „Проект на Постановление на Министерския съвет за изменение и допълнение на Тарифа № 4 за таксите, които се събират в системата на Министерството на вътрешните работи по Закона за държавните такси, приета с Постановление № 53 на Министерския съвет от 1998 година“.
Целта, макар и прикрита зад обилно рецитиране на сложни текстове от закони, тарифи и постановления, е съвсем семпла: когато човек продаде старата си кола и пожелае да запази регистрационните си табели за новия си автомобил, ще трябва да плати за услугата 500 лева. В противен случай „номерата“ заминават при новия сайбия на МПС-то.
Първият налудничав факт, който прави впечатление, е драстичното разминаване в цените.
Според чл. 25, ал. 1 от въпросната Наредба № 42, „За първоначална регистрация на пътно превозно средство, за промяна в регистрацията на пътно превозно средство със смяна на табели с регистрационен номер и за възстановяване регистрацията на пътно превозно средство с прекратена регистрация се събира такса, както следва:
1. за автомобили – 35 лв.;
2. за ремаркета и полуремаркета – 30 лв.;
3. за мотопеди, мотоциклети, три- и четириколесни моторни превозни средства – 28 лева.“
Ако искаш обаче да си запазиш тия табели и за по-нататък, това удоволствие вече ще ти струва половин хилядарка. Защо – никой не знае. А и в доклада на вътрешния министър Христо Терзийски, съпътстващ проектопостановлението, не се казва и половин дума по този въпрос. Записано е, че толкова струва административната услуга и туй то! Или поне така си мисли г-н министърът, защото в два по-висши нормативни акта пише нещо съвършено различно.
Според Законът за държавните такси, услугите на администрацията се плащат чрез два вида такси:
– пропорционални такси, които се определят върху цената на документа или услугата (такива такси се плащат на съдилищата, нотариусите, адвокатите и т.н.) и
– прости такси, които се определят въз основа на необходимите материално-технически и административни разходи по предоставяне на услугата.
От гледна точка на йерархията, Законът за държавните такси се води специален и всички останали нормативни актове трябва да са съобразени с разпоредбите му.
Нищо подобно.
За да аргументира катастрофичната цена на новата „услуга“, вътрешният министър се позовава на… Закона за ограничаване на административното регулиране и административния контрол върху стопанската дейност. И то по начин, който поставя под съмнение не само неговата управленска компетентност, ами и юридическата грамотност на „съответните“ му подчинени. Защото, ако върхушката в МВР не знае, този нормативен акт бе приет през 2003 г. с една единствена цел – да разтовари бизнеса не само от излишните държавни и общинарски регулации, но и от задължението да плаща милиони на бюрокрацията.
Всъщност – какви ти милиони, след като в онези години правителството на НДСВ бе изчислило, че е наследило от предишните управляващи близо 2000 регулаторни и лицензионни режима, половината от които са откровено незаконни? И, заради които, всяка година бизнесът олеква с близо 2.5 милиарда грешни лева?
Та, за какво конкретно става дума.
Правото на един собственик на МПС да запази старите си регистрационни табели е регламентирано чрез ремонт на Закона за движение по пътищата ЗДвП), извършен с нов параграф в преходните и заключителни разпоредби на Закона за МВР.
В новата разпоредба в ЗДвП – чл. 145а, се казва, че заплащането на услугата е в размер, определен с тарифа на Министерския съвет. За целта в „ресорния“ чл. 26 от Тарифа № 4 за таксите, събирани от МВР се създава нова ал. 2, според която запазването на регистрационните табели струва 500 лева.
В доклада на министър Христо Терзийски, тази цена е аргументирана така: „Приложена е разпоредбата на чл. 7а, ал. 6 от Закона за ограничаване на административното регулиране и административния контрол върху стопанската дейност.“
И, понеже вечно будната фейсбук гражданска съвест обикновено спи дълбок зимен сън, ако скандалът си върви само по медиите и нажежава социалните мрежи, до момента никой не си е направил труда да прозре поредната нормотворческа манипулация.
По принцип, първите пет алинеи на цитирания от министър Терзийски чл. 7а от Закона за административното регулиране са посветени на няколко важни въпроса:
– изчисляването на таксите става по специално изработена Методика за определяне на разходоориентиран размер на таксите и разходването им, приета от Министерския съвет;
– размерът на таксите трябва да съответства на разходите за извършване на услугата и за упражняване на контрола от страна на длъжностните лица;
– административните разходи не могат да надвишават 20% от размера на таксата;
– за отстраняване на нередовности и/или за предоставяне на допълнителна информация такси не се събират;
– приходите от таксите не могат да се изразходват за допълнително материално стимулиране на служителите на административните органи, по чиито сметки са постъпили.
Всичко „това“ по никакъв не е впечатлило и авторите на проектопостановлението, и министър Терзийски, защото тяхната нормотворческа „патерица“ – разпоредбата на чл. 7а, ал. 6 от Закона за ограничаване на административното регулиране и административния контрол върху стопанската дейност, гласи:
„Методиката по ал. 1 (т.е. Методика на Министерския съвет за определяне на разходоориентиран размер на таксите и разходването им – бел. ред.) не се прилага при определяне размера на такси за осигуряване провеждането на политики в области със значение за защита на особено важни държавни или обществени интереси“.
Значи… това е положението: правото да запазиш старите си регистрационни табели, дадено ти от парламента, изведнъж се оказа услуга, която МВР ще благоволи да извършва в защита на особено важни държавни и обществени интереси!
Пак ли строшихме тъпомера?
За щастие все още не, защото общественото обсъждане на налудничавото начинание продължава до 2 декември. Ама както е тръгнало…
