Кабинетът одобри на днешното си заседание план за изпълнение на мерки за върховенството на закона, за да отговори на препоръките в доклада на Европейската комисия от 30 септември. Заложените мерки са с краткосрочен шестмесечен и средносрочен двегодишен срок за изпълнение.
Планът обхваща мерки, предложени от компетентните институции от изпълнителната, съдебната власт и независимите органи, по четирите стълба на доклада на Комисията – правосъдни системи, уредба (правна рамка) за борба с корупцията, медиен плурализъм и свобода на медиите и други институционални въпроси, свързани с принципа на взаимозависимост и взаимоограничаване.
Целта на Брюксел е да предизвика дебат и изграждане на култура на върховенство на закона в цялата общност.В крайна сметка трябва да помогне на всички държави членки да проучат възможностите за преодоляване на предизвикателствата, за извличане на поуки от опита на другите страни и да покаже как върховенството на закона може да бъде допълнително укрепено при пълно зачитане на националните конституционни системи и традиции. Затова правителството предложи няколко мерки, които засягат актуални проблеми, които не ни посочи само Брюксел, но и протестите, които продължиха повече от три месеца.
В стълб „Правосъдна система“ се предвиждат мерки във връзка приключване на законодателната реформа по отношение фигурата на главния прокурор, неговата отчетност и наказателна отговорност, съобразно становището на Венецианската комисия и действащата конституционна рамка, подобряване работата и независимостта на Инспектората към Висшия съдебен съвет, преустановяване на публичния достъп до подадените вече декларации от магистрати за членство в професионални организации, подобряване на достъпа до правосъдие и други.
По отношение на „Уредба (правна рамка) за борба с корупцията“ се предвиждат мерки за повишаване ефективността на разследванията на корупционни престъпления и постигане на по-солидни резултати по отношение на окончателни присъди в тази област – възлагане и извършване на комплексен анализ на делата за корупционни престъпления (в досъдебна и съдебна фаза), анализ на ресурсите (численост на разследващи органи и прокурори, наличие или липса на специализация в областта), изготвяне на експертни предложения за законодателни промени в НК и НПК. Предвиждат се мерки във връзка подобряване на цялостната работа на Комисията за противодействие на корупцията и отнемане на незаконно придобитото имущество чрез обезпечаване на човешките ресурси, както и такива за повишаване на публичността и доверието в Комисията.
Въпросите по стълб „Медиен плурализъм и свобода на медиите“ ще бъдат включени като приоритети в област „Медийна среда“ в Националната програма за развитие България 2030. Ще бъдат поставени на обществено обсъждане въпросите, свързани със защитата на журналистите от посегателства, засилване на прозрачността относно разпределението на държавната реклама, както и повишаване на прозрачността относно медийна собственост, с цел формулиране на мерки. Предвижда се увеличение на ресурсите и капацитета на СЕМ.
В рамките на стълб „Други институционални въпроси, свързани с принципа на взаимозависимост и взаимоограничаване“ се предвижда приемането на Ръководство за последващата оценка за въздействие от Министерския съвет, въвеждане на изискване за предварителна оценка на въздействие за проектите на подзаконови актове на министри, които имат икономическо, социално или екологично въздействие, увеличаване на ресурсите на КЗД и омбудсмана.
Редица държави членки предприемат реформи за укрепване на независимостта на съдебната власт и намаляват на влиянието на изпълнителната или законодателната власт върху нея. Това включва и държави членки, в които независимостта на съдебната власт по традиция се смята за голяма или дори много голяма. Специфичните за отделните държави оценки показват, че независимостта на съдебната власт продължава да буди притеснения на определени места, някои от които доведоха до производства за установяване на нарушения. Пример за това са Полша и Унгария.
Осигуряването на подготвеността на правосъдните системи за цифровата ера също представлява предизвикателство за целия ЕС, а настоящата пандемия е допълнителен стимул за ускоряване на необходимите реформи, свързани с цифровизацията.
