Икономиката на България започна да се възстановява след стръмен спад през второто тримесечие и се очаква да продължи растежа си, за което ще допринесат вътрешното търсене и износът. След първоначалнят шок, безработицата се стабилизира, отчасти поради мерките за запазване на заетостта, финансирани от държавата. За първи път от четири години насам държавният бюджет на страната се върна към дефицит. Това обобщава Европейската комисия в своята Есенна икономическа прогноза за България, която бе публикувана на 5 ноември.
ЕК прогнозира 5.1% спад на икономиката на страната ни, като подобрява прогнозната си от пролетта, когато очакваше свиване с около 7 на сто. Въпреки това Брюксел очаква възстановяването до предкризисните нива да продължи чак до 2022 година.
Според Еврокомисията инфлацията върви надолу от началото на годината поради по-ниските цени на горивата. Очакванията са инфлацията да падне до 1.2% през 2020 г. и след това постепенно да се увеличи до 1.4% през 2021 г. и 1.8% през 2022 година. През следващите две години инфлацията ще се се движи главно от сектора на услугите, продължавайки възходящата тенденция от последните години.
Комисията отчита, че България е влязла в пандемия със силна фискална позиция. В прогнозата се казва също, че правителството е увеличило заплатите на медицинския персонал и полицията и е субсидирало схеми за социално подпомагане. За тези мерки са изразходвани средства от бюджета, равни на около 2% от БВП. Въпреки мерките и влошената икономическа перспектива, ЕК казва, че през две трети от годината бюджетът е бил на излишък. Данните на Брюксел обаче не отчитат плановете на правителството за драстичното му увеличение в следващите две години. Очакванията на ЕК са през 2022 г. дефицитът да е около 1.5% от БВП. Тази прогноза обаче не включва мерки, финансирани от Фонда за възстановяване и устойчивост.
По отношение на държавния дълг, Еврокомисията казва, че той ще се увеличи до 26.5% от БВП през 2021 г., преди да се върне към тенденция на спад през 2022 година.
