Премиерите на България и Република Северна Македония Бойко Борисов и Зоран Заев председателстваха заедно срещата на върха на Берлинския процес в София. Двамата се усмихваха един на друг, демонстрирайки пред света своята добронамереност. В същото време обаче надеждите на Брюксел, че това събитието ще сложи край на историческите спорове и обтегнатите дипломатически отношения напоследък, се изпариха.
Борисов и Заев се концентрираха върху проектите за Западните Балкани, а "горещият картоф" с надвисналото българско вето върху пътя на Скопие към ЕС беше удобно заобиколен. На 6 ноември България обяви, че не може да подкрепи преговорната рамка със Северна Македония, а на 17 ноември предстои заседание на Съвета "Общи въпроси", на което трябва да кажем налагаме ли вето, или сме "размислили".
Основните искания на България към Скопие са няколко:
– да се използва официалното конституционно име Република Северна Македония, а не краткото Северна Македония;
– формулировката за езика да бъде "официалният език" на държавата кандидат, а не "македонския език".
– да се признаят обективните факти, свързани с общата ни история до 1944 г., т.е. да няма "помакедончване" на български царе, воеводи, възрожденци, офицери и т.н.
Причината е, че страната ни не може да допусне изкривяване на родовата история на 2 милиона българи с произход от географската област Македония. Засега властите в Скопие мълчат по въпроса, криейки се зад мощния гръб на Брюксел, който им обеща пълна подкрепа.
На срещата от Берлинския процес на 10 ноември, германският канцлер Ангела Меркел направи обръщение към Борисов и Заев с надежда да оставят проблемите зад гърбовете си.
“Много е важно да се разбирате в името на бъдещето на региона”, посъветва ги Меркел, поздрави ги за постигнатия прогрес по темата за Западните Балкани и им напомни, че "срещата се провежда в толкова трудни времена". Според нея, общият пазар е изключително важен и затова противоречията трябва да бъдат изгладени. Накрая Меркел покани двамата премиери в Берлин догодина и изрази надежда тази визита да бъде осъществена през лятото.
За изненада на мнозина, очакваните от Скопие настоявания България да промени позицията си, не се чуха. И това никак не е случайно. Европейските институции вече са наясно, че по този въпрос няма да има отстъпление. А Еврокомисията обяви неутралитет и дебело подчерта, че България и Северна Македония сами трябва да решават споровете си.
"Добросъседските отношения и регионалното сътрудничество остават съществени елементи от процеса на разширяване. Приканваме двете държави да удвоят усилията си за намиране на решение на отворените въпроси. Комисията няма да подпомага диалога между тях, както действа по отношение на Сърбия и Косово”, се казва в позиция на институцията.
Според вицепремиерът и министър на отбраната Красимир Каракачанов, в Скопие прекрасно знаят, че няма кой да ни притисне за влизането им в ЕС. И затова е по-добре тамошните власти да положат усилия за изясняване на спорните въпроси, вместо да се надяват някой да ни извива ръцете и да ни скача по главите в тяхна полза.
"Опитваме се от поне година да им обясним, че не могат да чакат някой да ни натисне и да обясни колко е важно Македония, която е център на вселената, да влезе в ЕС. Ние имаме своите национални интереси и държим историята ни да не бъде фалшифицирана, така че идентичността, която се опитват да създадат в Македония, не може да бъде за сметка на нашата", обясни Каракачанов.
Такава позиция защити и външният ни министър Екатерина Захариева по време на "триъгълната" онлайн пресконференция, в която участваха още северномакедонския й колега Буяр Османи и министъра на външните работи на Германия Хайко Маас. Тя е категорична, че в отношенията със Скопие няма напредък, а България не е се е отказала от намерението си да наложи вето на "македонските" преговори за присъединяване.
Скопие засега няма конкретен план за действие, ако България наистина наложи вето и стопира началото на преговорите. Зоран Заев постоянно повтаря, че има добра воля за диалог, но той така и не се случва. А външният министър Буяр Османи е категоричен, че европейското бъдеще на Северна Македония не трябва да бъде използвано за предизборни цели в България.
Какво обаче се случва на практика там? Точно обратното – през последните няколко месеца македонските медии са тиражирали над 10 000 откровено антибългарски публикации. А това със сигурност противоречи на двустранния Договор за добросъседство, приятелство и сътрудничество от 2017 година. Документ, който трябваше да гарантира решаването на спорните въпроси – като условие за стартиране на преговорите между Скопие и Брюксел, и който македонците явно отказват да изпълняват.
Колкото и да е странно, съмненията на македонския външен министър Буяр Османи – че спорните въпроси между София и Скопие ще бъдат използвани за трупане на предизборни дивиденти – взеха, че се сбъднаха. И то не къде да е, а в Брюксел.
Според евродепутатът Радан Кънев, към провалите в здравната и икономическа политика, правителството е на път да добави още един – разривът в отношенията ни с Република Северна Македония. И най-вече – в отношенията между двата народа, което може да доведе до стратегически последици, част от които са необратими. За него политиката ни трябва да бъде инструмент за гарантиране на националната сигурност, а не за установяване на "историческата истина".
Тази позиция разгневи до крайност друг наш евродепутат – Ангел Джамбазки, който определи казаното от Кънев като "позор и разочарование, неграмотност, незнание, сърбоманство, болшевизъм и пак позор".
Други опоненти на Радан Кънев извадиха аргумента, че в момента в Република Северна Македония върви бясна антибългарска кампания, а българите се представят като монголо-татари.
След подобна размяна на "български удари", дали все още трябва да се чудим защо Брюксел вдигна ръце и ни остави сами да оправяме отношенията си.
Послепис
Бъдещето продължава да е светло
Като изключим нерешимите исторически проблеми и неясните перспективи за реално сближаване, срещата за Западните Балкани на 10 ноември доведе до добър резултат. Лидерите нa страните от региона подписаха декларация за общия регионален пазар и за зеления дневен ред.
Двата документа са сериозен успех за съвместното домакинство на България и на Република Северна Македония на Берлинския процес. Вече е ясно, че към страните от региона ще потекат милиардни европейски инвестиции за инфраструктура и свързаност.
Декларациите насърчават също създаването на регионални цифрови, индустриални, инвестиционни и иновационни връзки.
Така че Ангела Меркел е права – София и Скопие имат интерес да се споразумеят, защото с това усилие ще подобрят значително условията на живот на гражданите си.
