Илиян Василев е дипломат, посланик на България в Русия 2000-2006 г., експерт по международни отношения, икономика, финанси, енергетика.
Г-н Василев, ако се вгледаме не в медицинската, а в обществено-политическата тъкан на темата COVID-19, какво роди управлението на държавата от началото на кризата преди 8 месеца?
Първото, което роди, е наследството на една непригодна здравна система. Второ, роди объркване – вместо да се следва готовият план за действие при пандемии от 2006 г., изготвен по инструкции на СЗО, се тръгна към импровизации. На всички беше ясно, че НОЩ е несъстоятелен от гледна точка на пълномощията му. Цитираният пандемичен план предвижда кризисен щаб, начело с вицепремиера на страната.
Все пак отговорността трябва да е в изпълнителната власт.
Логиката за реакции при криза предполага различни министерства да бъдат ангажирани в противодействието. Ние тръгнахме по грешната следа. И попаднахме в матрицата на управлението, в която се работи на принципа „проба – грешка“.
Тази матрица работи не само в областта на здравеопазването.
Именно. От тв-екраните Борисов съобщава какво иска или не иска и се държи като добрия цар. А той е лидер – лично трябва да поема отговорности и да признава направените грешки. В подобни ситуации политиките се изграждат върху три основни елемента. Най-напред е ранната диагностика и ранното разпознаване на рисковете. Втората част е компетентността – информацията да се превърне в знание и оттам – в действие, чрез отсяване на всичко ненужно. Третата страна е най-важната – доверието, комуникацията на решенията. Защото в началото на нещо непознато никой няма „златен ключ“.
„Златен ключ“ няма, но има „златни хора“. Такъв е Чен Чиен Джен, който стана световната звезда в борбата с вируса. Под негово ръководство Тайван – вече 200 дни, седем месеца! – няма нито един вътрешно заразен гражданин. Какво правят там? Част от мерките са, че тестовете са напълно безплатни, а на изолираните се заплаща всичко – престоят в къщи, медицинските грижи, храната и всички останали лични нужди. Има ли съпоставка с тези практики?
Как да ги съпоставим? Наш екип се свърза с професор от Южна Корея, който също цитира рецептата на Тайван. А ние още не сме си изяснили алгоритъма на изолирането. Дълго се лутахме още при тестирането, а и до ден днешен не тестираме масово.
Тук също имаше „две школи по въпроса“ – едните бяха само за PSR-тестове, а другите – и за бързи тестове.
Ние нарушихме също алгоритъма на диагностиката и лечението, при който лекарят назначава диагнозата, а не лаборантът. Лабораторният анализ е само основание. Липсваха и достатъчно инфекционисти.
В щаба най-гласовит беше един миколог.
В НОЩ не присъстваха активно практикуващи лекари в областта на вирусите. Произведоха се много страхове. Има аналогия с банките – ако не се реагира достатъчно рано на слуховете, системата рухва. Благодарение на философията, по която управлява Борисов, първо се изчаква проблемът да гръмне, после се насаждат противоречия в обществото – лекари срещу лекари, родители срещу учители и т.н. Всичко това е, за да се отвлече вниманието от истинските проблеми.
Без да се приема персонално, това е пожарникарския принцип – чакаш огънят да пламне и тичаш с пожарникарския маркуч, вместо превантивно да се премахват причините за евентуалните пожари.
Това е проблемът. Вероятно вече сме изразходвали над 5 млрд. лева. От тях поне 60-70% са отишли по пожарникарския принцип – парите са дадени, ефектът е съмнителен, а проблемът остава. По предназначение ще си изхарчат максимум 10-20% от парите. Всичко друго е усвоено.
В комуникационното пространство непрестанно хвърчат милиони и милиарди, а статистиката показва следното: в Европа усреднено държавите са заделяли по 10-12% от своя БВП за борбата с коронавируса, докато у нас делът е около 2 процента.
Понеже тези хора не разбират от управление, те търсят опора за действията си в някакви извадени от контекста показатели. Като твърдят, например, че нашият БВП не е паднал много, че не сме много задлъжнели. Първият и основен принцип е да не се гледа с колко е паднал БВП или колко е дефицитът – сами по себе си тези данни не са измерител на кризата. Важното е да съхраниш възможността на системата да се възроди и да излезе от кризата по-силна.
Европейските експерти изчислиха, че нашият БВП ще спадне със 7%, ние го пресметнахме на 3 процента. Те прогнозираха за България растеж 5% за 2021 г., ние предвиждаме 2 на сто. Тук някъде се крие играта с цифрите.
Може да паднеш и с 8%, но утре да се възстановиш също така рязко. При нас са пропуснати години от базисните уроци по управление и икономика. Що се отнася до темата с антивирусните мерки, не може, ако получиш инсулт, два дни да чакаш резултат от PSR, за да те лекуват, при положение, че всяка минута е съдбоносна. Също така всеизвестен е фактът, че вируси не се лекуват с антибиотици. Хората се паникьосват повече от системата, отколкото от вируса.
Някога и студентите по медицина се шегуваха, че грип се лекува с антибиотици за една седмица, а без тях за седем дни.
Точно. Например, би следвало да се знае, че антибиотикът убива имунната система и на практика отваря вратата на вируса да си свърши работата. Това не се ли знаеше още през март? Ситуацията казва: спасявай се сам, корабът е без кормчия. А ключовата дума е солидарност, това е основният капитал на едно общество. Как да има солидарност, когато държавните служители предизборно получават допълнителни пари за сметка на останалия народ? Кризата бушува, бизнесът пропада, а администрацията благоденства с парите от неговите данъци.
Затова и лекарите се разбягаха из Европа. Проблемът е с 10-12 годишна давност, а чак сега се констатира, че тази нереформирана система изнемогва.
Да, то не е станало през последните три месеца. И привилегиите работят: има лекари със заплати по 100 000 лв., има и с по хиляда. Социалната справедливост е силно наранена, това е по-страшно за имунната система на обществото от самия вирус.
Проблемът с вируса бе политизиран от властта, но той може да бъде решен и с политическо решение, което трябва да вземе обществото – избори, редовни или предсрочни. Вие излязохте с предложение обществото да излъчи поименно състава на един евентуален служебен кабинет. Смятате ли това за изпълнимо?
До всеки сегашен министър можем да поставим името на поне десетина по-способни кандидати, да дадем списъка на президента Радев и това да бъде една алтернативна реалност. Проблемът е, че в тази кална пехливанска ситуация не е ясно колко от тях ще приемат предизвикателството, дори да бъдат поканени. А тези хора биха могли да бъдат обществен репер.
Ако изборите бъдат проведени по сегашната система, никак не е изключено те да дадат същия резултат. Не е ли време за алтернатива? В това отношение изборите в САЩ показаха, че едно разсрочено във времето гласуване по пощата може да даде неподозирана активност. А ние имаме милион и половина сънародници зад граница, които живо се интересуват от бъдещето на страната, но обикновено са изолирани от вота?
Очертават се избори в коронакриза. Неслучайно в Щатите 2/3 от гражданите гласуваха по пощата. У нас при всички случаи трябва да се създаде сигурна система за дистанционно гласуване. Иначе много хора може изобщо да не отидат до урните.
Разговора води: Емил Янев
