Българското правителството обяви официално по време на Съвета по общи въпроси на 17 октомври, че ще одобри рамката за започване на преговорите за членство в ЕС с Албания, но ще наложи вето върху Северна Македония. “Считаме, че Албания е изпълнила голяма част от условията. Към този момент България не може да одобри преговорната рамка със Северна Македония и провеждането на първата междуправителствена конференция”, коментира външната министърка Екатерина Захариева.
Новината попари Скопие. Явно там до последно са таяли някаква надежда, че под чужд натиск българската позиция може и да се промени в последния момент. След като това не се случи и Захариева заяви, че Северна Македония не е готова за ЕС, а българската подкрепа не е даденост, в съседната държава заваляха хули срещу България. Единствено премиерът Зоран Заев вярва, че това не е волята на българския народ или на Бойко Борисов, с когото са приятели. В телевизионно интервю след лошата вест той потвърди добрите си отношения с българския министър председател, като намекна, че зад проблемите на Северна Македония стои министърът на отбраната Красимир Каракачанов. Именно Каракачанов беше първият, който каза, че България ще блокира преговорите за присъединяване на Скопие, освен това разсърди северномакедонците като заяви, че от 70 години имат
идеология, разработена в Москва.
"Тази идеология за отделна македонска нация, която няма нищо общо с българите, е практика и политика на Скопие през последните 30 години за отричане на българския характер на историята на географската област Македония. Те присвояват и български национални герои", бяха точните думи на министъра.
От БСП настояха Борисов да бъде изслушан в парламента за отношенията между България и Северна Македония, но той отказа. От ГЕРБ обясниха, че трябва да бъдат изслушани вицепремиерите Екатерина Захариева и Красимир Каракачанов, защото те се занимавали с темата. Така премиерът за пореден път излезе сух от водата, оставяйки подчинените си да се блъскат с македонската омраза и критиките на опозицията.
Първата реакция на северномакедонското правителство беше: “Македонската идентичност и език не подлежат на преговори. Това е провал на политиката за разширяване на Европейския съюз, лошо послание за целия регион и поражение на основните европейски ценности и принципи“. А външният министър Буяр Османи омаловажи ролята на нашата страна за бъдещия път на Скопие към общността. Според него преговорите за присъединяване не бива да се превръщат в преговори с България. Защото напредъкът в интеграцията трябва да зависи от вътрешните реформи, законодателството на ЕС и придобиването на европейски стандарти.
С европейските стандарти в Северна Македония на този етап се отнасят като с историята и съвсем не е случайно, че имаха проблеми и с друг свой съсед – Гърция. Докато беше в опозиция, управляващата там Нова демокрация яростно се противопоставяше на споразумението за промяна на името, постигната между лявата партия Сириза и правителството на Зоран Заев. Но когато пое властта, заяви, че все пак ще го изпълни. Показателно е обаче, че три меморандума за разбирателство със Скопие, които са част от споразумението, все още не са одобрени от гръцкия парламент и както изглежда гърците не бързат.
Разбира се, щеше да е огромна изненада, ако и сред българската общност не се бяха намерили
критици на влошаването на отношенията
между София и Скопие. Например според изследователя от Института за хуманитарни науки във Виена и Оксфордския университет Димитър Бечев и бившия министър за околната среда Юлиан Попов България се е превърнала в "най-проблематичният" играч, казващ "не" на преговорите, като по този начин разширяването става залог на "емоционално заразен спор", който за чужденците е объркващ.
Подобни анализатори на чужда хранилка смятат, че забавянето на членството на Северна Македония в ЕС ще доведе до застой на икономическия растеж в целия регион. Трансграничната инфраструктура можела да спечели от амбициозния пакет за възстановяване след коронавирусната криза, договорен от Евросъюза. Ветото лишава българските инвеститори от нови възможности, а решаването на спора би насърчило македонските предприемачи, мнозина от които вече имали бизнес в България. Насоките на Еврокомисията за прилагането на зеления дневен ред на Западните Балкани пък давали напътствия за сътрудничество между двете страни и възможност за дълбока интеграция на Северна Македония в Зелената сделка. Естествено, при подобни общи приказки суми, цифри и конкретни факти за "процъфтяващия" българо-македонски бизнес и неговото "огромно" значение за икономиката ни не се привеждат. А и не са необходими, защото целта е друга. Загубите за България от едно унизително навеждане обаче са добре известни на всички свободни българи.
Какви са нашите условия
Документът с условията на България за европейския път на Скопие се появи след като през март 27-те държави членки на Евросъюза се договориха за начало на преговорите за членство с Албания и Северна Македония. Той е озаглавен "Обяснителен меморандум за отношенията на Република България и Република Северна Македония в контекста на разширяването на ЕС и Процеса на стабилизиране и асоцииране“.
Условия засягат нерешените исторически спорове, наименованието на езика, на който говорят гражданите на Северна Македония, и внушенията за македонско малцинство у нас:
– Северна Македония да преустанови и да се въздържа от провеждането на политика за признаване на т.нар. македонско малцинство в България;
– да задейства процес на реабилитация на жертвите на Югославския комунистически режим, репресирани поради българското си самосъзнание;
– да премахне от табели, паметни плочи и сгради текстове, насаждащи омраза към България;
– да постигне конкретни резултати за важни събития и исторически личности в общата ни история – Гоце Делчев, Илинденско-Преображенското въстание и др.;
– да спре говора на омразата спрямо лица с българско самосъзнание в медиите и филмите, финансирани от държавния бюджет;
– да приеме ясни ангажименти за останали общи за историята ни личности;
– да приеме ясен график за промяна на учебни материали по история, български език и география, както и за промени в книги, финансирани от държавата.
България настоява в официалните европейски документи да се говори за "официален език на Република Северна Македония“, а не за македонски език. За допустима се смята и формулировката "македонски език, съгласно Конституцията на Република Македония“. За София езикът на Северна Македония е "писмена регионална норма на българския език“.
Освен това страната ни настоява да се използва пълното име „Република Северна Македония“, вместо по-кратката версия „Северна Македония“, за да се избегне объркване с географския термин Македония, включващ Егейска Македония в Гърция, Вардарска Македония в Република Северна Македония и Пиринска Македония в България.