Петър Драмов
"УниКредит Булбанк" АД
Приповдигнатото настроение от изборните резултати в САЩ вече избледнява на фона на разочароващите данни за развитието на най-голямата световна икономика и на невъзможността на властите да се справят убедително с разпространението на COVID-19. Щетите от вируса явно ще се увеличават и това е основната причина инвеститорите да залагат на възможни скорошни ответни мерки от страна на ФЕД. Централната банка на САЩ най-вероятно още през следващите седмици ще стартира процедура по увеличаване на финансовите стимули за банковата система на Щатите. Ето защо не бива да се учудваме на поскъпването на цените, както на по-рисковите и по-доходни корпоративни книжа, така и на по-сигурните и по-ниско доходни държавни облигационни емисии на страните с първокласен кредитен рейтинг.
С по 30 до 50 цента поскъпнаха 10-годишните дългови книжа на САЩ и Германия. Успоредно с това американският борсов индекс Dow Jones Industrial Average се повиши с близо 2% на седмична база, а японския NIKKEI – с 1.5 процента. Оптимизмът обхвана и пазара на суровини и материали, като черното злато – петрола, както и на златото, поскъпнаха с по 1 процент. Цветните метали, използвани основно в промишлеността,"наддадоха" с по 2 до 4% за последната една седмица.
С по 15 до 30 евроцента поскъпнаха дългосрочните еврооблигационни емисии на Полша, Чехия и Румъния.
Облигационните емисии на България си останаха в полезрението на инвеститорите. Най-осезаемо беше поскъпването при най-дългосрочната ни емисия – с падеж 2050 година. С 1.3 евро се повиши цената й, а доходността се понижи с 5 базисни точки – до 1.27% на годишна база. С поскъпване от 60 до 30 евроцента беше белязана търговията и със следващите по срочност емисии – с падежи през 2035, 2030, 2028 и 2027 година. Тяхната доходност, която е в обратно пропорционална зависимост спрямо цената, също се понижи с по 2 до 4 базисни точки. В момента те се котират съответно при 0.77%, 0.3%, минус 0.01% и минус 0.12% на годишна база. Доходността и на книжата ни с падежи 2024, 2023 и 2022 г. също слезе още по-надолу и вече е съответно минус 0.35%, минус 0.41% и минус 0.44% годишно.
Най-дългосрочната ни деноминирана в левове и търгувана на вътрешния междубанков вторичен пазар държавна облигационна емисия с падеж след 19 години се котира при точно 1% на годишна база. Книжата с падеж след 9 години могат да се намерят при 0.25% годишна доходност, а тези с падежи след 5, 3 и 1 година – съответно при 0.07%, 0.0% и минус 0.4 процента.
До края на тази година със сигурност няма да станем свидетели на нови емисии от държавни ценни книжа, които Министерството на финансите да пусне на първичния пазар на държавен дълг. Най-вероятно това ще се случи в началото на следващата година, когато финансовото ни ведомство ще трябва да осигури финансиране за настъпващите падежи на държавни ценни книжа (ДЦК) за общо 810 млн. лева. В същото време се очаква и поредната стъпка към модернизиране на армията ни, за което ще трябват най-малкото 1 милиард лева. Със сигурност нови емисии на ДЦК ще има, но догодина.
