Нашият континент вероятно се сблъсква с най-тежката си криза от Втората световна война насам. Пандемията от коронавирус ще окаже сериозни социално-икономически последици в близките години.
Затова Европейският съюз търси решения не само на непосредствените проблеми, причинени от COVID-19, но и работи за възстановяването след кризата. Основен инструмент ще бъдат планираните инвестиции за 1,8 трлн. евро, които ще подкрепят европейската икономика.
1. В началото на този месец бе постигнато споразумение между европейските институции, с което ключови програми на ЕС като „Хоризонт Европа“, „ЕС в подкрепа на здравето“ и „Еразъм +“ получиха 16 млрд. евро допълнително финансиране. Парите ще отидат за научно-изследователска дейност, за укрепване на здравеопазването и за подпомагане на обучението на младите хора.
2. Миналата година милиони европейци, включително много хора в нашата общност, взеха участие в демонстрации с призив за спешни действия относно климатичната криза. През следващите седем години поне 30% от европейското финансиране ще бъде заделено за мерки, свързани с климата.
3. За Европейския съюз е важно тежестта на разходите за възстановяване да не се струпва на обикновените данъкоплатци. По тази причина бе постигнато съгласие за въвеждането на нови източници на бюджетни приходи – сред тях ще бъдат данъци върху нерециклираните пластмасови отпадъци, върху дейността на големите дигитални компании и на големите чуждестранни замърсители.
4. Осем от всеки десет европейци заявяват, че искат получаването на европейско финансиране от дадена държава да бъде обвързано със спазването на принципите на правовата държава и на демокрацията. Нов механизъм ще направи така, че ако някоя страна нарушава върховенството на закона, тя ще рискува да загуби достъп до европейските средства.
