Петър Драмов
УниКредит Булбанк АД
Слаби движения по определени пазарни позиции или липсата им са отличителното за изминалата седмица. Вълненията около драматичните и безпрецедентно хаотични избори в САЩ, в стил ала Тръмп вече са история. Пандемията продължава да вълнува инвеститорите, но появата не на една, а на няколко алтернативи за ваксина като че ли тушира страстите и на този фронт. Геополитическите кризи също тлеят , но не се очаква страстите отново да избуят. ФЕД даде заявка за една спокойна нова 2021 година, през която не се очакват резки колебания във финансовата рамка.
Лек позитивизъм лъха от борсовите пазари и дава надежда на брокерите за постепенно и предвидимо възстановяване на световната икономика. На този фон съвсем естествено видяхме леко умерено покачване на водещите световни борсови индекси, които са най-точните барометри за настроенията на инвеститорите. Немският DAX и щатския Dow Jones Industrial Average излязоха уверено на положителна територия, но с умерените и здравословни ръстове от 0.7% и 1.5% на седмична база.
Спада в цената на златото също говори за успокоение на пазарите и за формиране на позитивна пазарна нагласа. Ръстът в цената на черното злато също дава ясен сигнал за очакваните добри перспективи пред световната икономика. На седмична база петролът поскъпна с 10%, а на месечна – с цели 20%.
Двойката евро-долар се е заиграла около нивото от 1.2 долара за евро, с неспирни атаки от последния месец. Това ниво не е достигано от 2018 г. и нищо чудно да посрещнем новата 2021 г. с по-скъпо евро.
Пазарът на държавни ценни книжа остана относително спокоен през седмицата, без резки движения и неприятни изненади. Еврооблигациите на Полша, на Унгария и на Румъния, с падежи след около 8 години продължават да се търгуват при съответно минус 0.13%, 0.24 % и 1.36% на годишна база.
Нивата на българските еврооблигационни емисии също останаха без съществено изменение. Най-дългосрочните ни емисии – с падежи през 2050, 2035 и 2030 година, се търгуват на положителна територия и носят доходност съответно 1.27%, 0.77% и 0.32% на годишна база. Останалите ни книжа – с падежи 2028, 2027, 2024, 2023 и 2022 година, се котират на червена територия и носят на купувача отрицателна доходност от съответно минус 0.03%, минус 0.12%, минус 0.36%, минус 0.42% и минус 0.41% на годишна база.
Не помръднаха и левово деноминираните ДЦК, търгувани на вътрешния вторичен междубанков пазар на държавен дълг. Най-дългосрочната ни такава емисия – с падеж след 19 години, се котира при 0.98 % на годишна база. Облигацията с падеж след 9 години продължава да се търгува при 0.25% годишна доходност, а тези с падежи след 5, 3 и 1 година – при съответно 0.07%, 0.0% и минус 0.45%.
Министерството на финансите все още не е оповестило емисионната си политика за следващата година, но вече е ясно, че новата емисия от държавни ценни книжа по поемането на държавен дълг може да бъде максимум до 4.5 млрд. лева. Нека обаче да напомня, че в същото време предстоят падежите на вече емитирани книжа за общо 800 млн. лева. Очаква се също да се направи сериозен разход за модернизация на армията в унисон с изискванията на НАТО. По това перо разходът може да достигне 1 млрд. лева.
