Българска народна банка започва да прилага новия модел за покриване на разходите й за надзор и преструктуриране, а именно събиране на такси от поднадзорните лица – банки, платежни институции, дружества за електронни пари.
Преди дни БНБ прие Наредба №40 за определяне на размера на таксите. Прогнозната сума за размера на разходите на БНБ за 2020 г. по линия на банковия надзор, платежния надзор и дейността по преструктуриране на кредитни институции възлиза на 14.5 млн. лева. Тоест толкова горе долу се очаква да бъде събрано от поднадзорните лица през 2021 г., въпреки че окончателният размер на тези разходи ще стане ясен на по-късен етап.
Досега дейностите по осъществяването на банковия надзор и работата, свързана с преструктуриране на банки, бяха финансирани чрез монетарния доход на БНБ. След присъединяването на България към Европейския банков съюз обаче БНБ преминава към принципа на Европейската централна банка и Европейския съвет за преструктуриране, т.е. към финансиране на съответните дейности чрез събирането на такси от кредитните институции.
Според управителя на БНБ Димитър Радев банките всъщност ще намалят разходите си след включването ни в двата сегмента на Банковия съюз – Единния надзорен механизъм и Единния механизъм за преструктуриране. По думите му новите надзорни такси, които ще дължат банките, ще бъдат незначителни. В същото време таксите, които банките ще дължат за покриване на разходите, свързани с дейностите по преструктуриране в рамките на Единния механизъм за преструктуриране, ще бъдат нулеви през следващите няколко години.
Нулевите такси за дейността по преструктурирането се дължат на това, че страната ни вече направи реална вноска в Европейския фонд за преструктуриране, прехвърляйки сума в размер на 81.01 млн. евро от националния фонд за банков ремонт.
БНБ публикува и методиката, по която се изчислява размерът на таксите, които в бъдеще ще плащат банките. Разходите на БНБ по линия на банковия надзор и дейността по преструктуриране се покриват с такси от кредитните институции, като 10% от годишните разходи се разпределят поравно между задължените лица (фиксиран компонент), а останалата част от разходите (променлив компонент) се разпределя в зависимост от пазарния дял на банките (дял в „сума на активите“) и техния рисков профил (дял в „обща рискова експозиция“), с прилагане на тегло от 50% за двата показателя.
Уверенията на гуверньора все пак са, че не се очакват драматични промени за банките по отношение на начина на провеждане на надзорния процес, но БНБ придобива повече капацитет, експертен опит и достъп до информация, допълни още управителят
Освен това, същият подход на издръжка вече бе въведен и в другия финансов регулатор – Комисията за финансов надзор. Още през 2017 г. бе решено КФН също да попълва бюджета си от такси от поднадзорните й лица – застрахователни дружества, пенсионни фондове, инвестиционни посредници.
