"България остава последователна в подкрепата си за европейската интеграция на страните от Западните Балкани. Запазването на фокуса върху европейската перспектива на региона е един от основните приоритети на българската външна политика и сме дълбоко убедени, че тя е гаранция за сигурността и просперитета на нашите съседи“.
Тази позиция на страната ни е потвърдил заместник-министърът на външните работи Петко Дойков на форум на неправителствената организация „Приятели на Европа“, посветен на регионалното сътрудничество и неговата роля за демократичното и икономическо развитие на страните от Западните Балкани.
Западни Балкани е политически термин, появил се през сегашния – XXI век. Създаден е за чисто политическа употреба по отношение на държавите на Балканите, които не са членки на Европейския съюз. Това са Албания, Босна и Херцеговина, Косово, Северна Македония, Сърбия и Черна гора. Общата им територия е 208 281 кв. км, а населението е 17.62 млн. жители. По последни данни, икономиките им създават общ БВП за над 302 млрд. щ. долара.
Безспорно,
Сърбия
е гигантът сред тези страни – и по територия (77 474 кв. км), и по население (6.96 млн. жители), и по обем на БВП – 137.13 млрд. долара.
Към момента търговските отношения между България и Сърбия са урегулирани от Споразумението за стабилизиране и асоцииране между ЕС и Република Сърбия, подписано през 2013 година. През 2017 г. стокообменът прескочи границата от един милиард евро и продължава да расте – за 2019 г. е в размер на 1.21 млрд. евро. Търговското салдо обаче е отрицателно за България. В основата на тези резултати са десетки сръбски и български фирми, които имат предприятия в двете страни.
Анализът показва, че в износната листа на българските стоки преобладават главно суровини, материали и стоки с ниска степен на обработка. Челните места заемат нефтени масла, маслата от битуминозни минерали и електроенергията.
През периода 2015-2019 г. се наблюдава засилване на износа на изделия и продукти на машиностроенето, на химическата промишленост и фармацевтиката. При вноса, челни позиции заемат основно суровините, металите и петролните продукти.
Туризмът е сред най-динамично развиващите се отрасли в двустранните търговско-икономически връзки – с по 500 000 туристи в двете посоки.
Над 3000 са българските и сръбските фирми, които поддържат постоянни делови контакти. Към началото на декември българските инвестиции в Сърбия надхвърлят 20 млн. евро.
През миналата година стокообменът ни със
Република Северна Македония
възлиза на 727.9 млн. евро.
Структурата на българския износ за съседната страна е сходна със структурата на общия ни износ – отново доминират стоките с относително ниска степен на преработка и полуфабрикатите.
В стойностно отношение, най-голям е износът на електроенергия, на нефтени масла и масла от битуминозни минерали, а също и на други нефтопродукти, черни метали и чугун, слънчогледово, шафраново или памучно масло и техните фракции.
Във вноса от Северна Македония в България най-голям е делът на оловните, на медните и цинкови руди, и концентрати – почти 50%, плосковалцувани черни метали, метални и пластмасови тръби, жици и кабели.
В областта на двустранните инвестиции прави впечатление по-голямата активност на българските предприемачи в Северна Македония. Докато сравнително добра е активността на македонския бизнес в секторите селско, ловно и горско стопанство, където те са на второ място (след Австрия – 4%) с дял от 2.1% от общия размер на инвестициите в тези сектори.
Разширяването на деловите контакти между туроператорите от двете страни е друга перспективна възможност за ефективно взаимодействие. Годишно по около 500 000 туристи "кръстосват" между двете държави, но явно резервите са много повече.
През 2019 г. стокобменът с
Косово
е на стойност 128.6 млн. евро и само българският износ е за 120.8 млн. евро.
Структурата на външната ни търговия с Косово запазва своя характер,. В износа преобладават изделия и материали от химическата, преработвателната, хранително-вкусовата, фармацевтичната промишленост и селското стопанство. При вноса водещи са стоките от стъкло и пластмаси, както и определени изделия от селското стопанство.
Географската близост с Косово е благоприятна предпоставка за активни и многоаспектни икономически връзки. Следва да се отбележи, че до момента търговските контакти се осъществяват основно през територията на Северна Македония.
Търговията с
Албания
през миналата година възлиза на 114.7 млн. евро с положително търговско салдо за нашата страна. След приемането на България в ЕС настъпи застой в стокообмена, но той вече нараства в последните години. Причина за това са наложените мита за някои групи стоки.
Благоприятни условия за търговията между България и Албания създават ниските транспортни разходи и приемливите – в сравнение с тези на трети страни – цени на българските стоки, тяхното съответствие на изискванията на албанския пазар, както и качеството им.
Вносът от Албания продължава да е ограничен , основно поради липсата на конкурентни стоки. Преобладават вторичните суровини (мед, месинг, алуминий), селскостопански стоки и трикотаж. Най-изнасяните групи стоки към Албания са продукти на фармацевтичната, химическата, хранително-вкусовата, стъкларската и текстилната промишленост, електрооборудване и други.
Взаимните инвестиции не са големи. Български фирми имат дъщерни дружества и представителства.
Забелязва се активизиране на контактите между българските и албанските туроператорски фирми. От албанска страна има силен интерес към българското Черноморие, към балнеолечението и към възможностите, предлагани от българските ски-курорти.
Стокообменът с
Босна и Херцеговина
през миналата година е на сума 88.75 млн. евро и с положително търговско салдо за България. Износът включва медикаменти, хлебарски, тестени и сладкарски продукти, плосковалцувани продукти от желязо или от нелегирани стомани, слънчогледово, шафраново или памучно масло и техните фракции (дори рафинирани) и други.
От тази страна пък внасяме валцдрат (заготовки за валцуване на тел) от желязо или от нелегирани стомани, необработен алуминий, отпадъци, меден скрап и други.
Инвестициите са символични. Секторите, в които би могло да се търси сътрудничество са: селско стопанство, туризъм и хотелиерство, транспортна инфраструктура, услуги, дървопреработване, строителство, енергетика.
Черна гора
засега е търговски партньор, с който България има незначителен стокообмен и сравнително слабо развити търговско-икономически връзки.Все още слабо се използват възможностите за разширяване на бизнесконтактите в хранително-вкусовата, в металургичната, в текстилната и мебелната промишленост.
Търговията за миналата година с Черна гора е за 22.7 млн. евро, но с положително търговско салдо за България. За тази страна изнасяме пури, пурети, цигари от тютюн или от заместители на тютюна, хлебарски, тестени и сладкарски продукти, медикаменти и други. Вносът се състои от необработен алуминий, внасяме също яхти и други плавателни съдове за развлечение и спорт, лодки и канута, пластмасови плочи, листа, фолио, ленти и пластини и други.
